— О, госпожице! — каза той. — А аз мислех, че ви правя толкова щастлива!
— Мислите, че ме правите щастлива, Питу, като ме карате да видя отново фермата, където съм израснала, която принадлежеше на родителите ми, която трябваше да ми принадлежи и която, продадена вчера, сега принадлежи на някакъв чужденец, на когото не знам дори името.
— Госпожице Катрин, още двайсет крачки. Не искам нищо повече от това!
Действително, тези двайсет крачки, заобикаляйки ъгъла на зида, откриваха голямата порта на фермата.
При голямата порта на фермата се бяха събрали всички бивши надничари, колари, коняри и момичетата от фермата с дядо Клуис начело. Всеки държеше букет в ръката си.
— Ах, разбирам! — каза Катрин. — Преди да е пристигнал новият собственик, вие сте поискали да ме доведете за последен път тук, за да може всички стари служители да се сбогуват с мен. Благодаря, Питу!
И отделяйки се от ръката на съпруга си и от тази на малкия Изидор, тя тръгна към тези добри хора, които я заобиколиха и я увлякоха в голямата стая на фермата.
Питу взе малкия Изидор на ръце — детето все така държеше двата документа в ръка — и последва Катрин.
Младата жена беше седнала насред голямата стая и разтриваше лицето си с длани, както когато човек се събужда от сън.
— В името Божие, Питу — каза тя с объркан поглед и трескав глас, — какво ми разправят те?… Приятелю, не разбирам нищо от онова, което ми казват!
— Може би документите, които детето ни ще ви връчи, ще ви осведомят повече, скъпа Катрин — каза Питу.
И той побутна Изидор към майка му. Катрин взе документите от ръчичките на детето.
— Четете, Катрин — каза Питу.
Катрин отвори наслуки един от двата документа и прочете:
Признавам, че замъкът в Бурсон и прилежащите му земи, бяха закупени от мен вчера за сметка на Жак-Филип-Изидор, непълнолетен син на госпожица Катрин Бийо и че следователно гореказаният замък в Бурсон и гореказаните прилежащи му земи му принадлежат в пълна собственост.
— Какво ще рече това, Питу? — попита Катрин. — Вие сигурно се сещате, че не разбирам нито дума от това, нали?
— Прочетете другия документ — каза Питу.
И Катрин, разгъвайки другия документ, прочете онова, което следва:
Признавам, че фермата в Писльо и всичко принадлежащо към нея, бяха закупени от мен вчера за сметка на гражданката Ан-Катрин Бийо и че следователно фермата в Писльо и всичко принадлежащо към нея й принадлежи в пълна собственост.
— В името на небето! — провикна се Катрин. — Кажете ми какво значи това или ще полудея!
— Това значи — каза Питу, — че благодарение на хиляда петстотин и петдесетте луидора, намерени онзи ден в стария фотьойл, който натроших, за да ви стопля при връщането ви от погребението, земите и замъкът в Бурсон няма да излязат от семейство Дьо Шарни, а фермата и земите на Писльо от семейство Бийо.
И тогава Питу разказа на Катрин онова, което ние вече разказахме на читателя.
— О! — каза Катрин. — И вие сте имали смелостта да изгорите онзи стар фотьойл, скъпи Питу, когато сте имали хиляда петстотин и петдесет луи, за да купите дърва!
— Катрин — каза Питу, — вие щяхте да се приберете. Щяхте да бъдете принудена да чакате, за да се сгреете, докато дървата бъдат купени и донесени, и щеше да ви е студено, докато чакате.
Катрин разтвори ръце: Питу побутна малкия Изидор.
— О, и ти също, и ти също, скъпи Питу! — каза Катрин.
И с една-единствена прегръдка Катрин притисна до сърцето си детето и съпруга си.
— О, Боже мой! — прошепна Питу, задушавайки се от радост и в същото време, отдавайки последна сълза на старата мома. — Като си помисля само, че е умряла от глад и студ! Бедната леля Анжелик!
— Бога ми — каза един дебел добродушен колар на една свежа и хубава девойка от фермата, показвайки й Питу и Катрин, — Бога ми, ето двама, които не ми изглеждат предопределени да умрат от такава смърт!