В този миг се почука леко на вратата. Норт трепна. Неволно посегна към джоба на пардесюто си, където обикновено носеше зареден револвер. Дали Пен не го беше издал? Сигурно Евънз се промъкваше крадешком след него! Той познаваше хитростта му. Артур Норт стоеше неподвижен в средата на стаята и не смееше да мръдне, с поглед, втренчен във вратата. Обзе го ужас, когато се сети, че е забравил да я заключи. Сега вече беше късно. Само мълчанието можеше да го спаси. В това време обаче някой натисна вратата. Норт вдигна револвера, решен на всичко.
— Стой! — извика той със страшен глас.
Главата на Пен се подаде през пролуката. Старецът се намери натясно. Ако се опиташе да се върне, Норт можеше да стреля. Животът на човека по тези места не се ценеше много. Затова той благоразумно влезе, като затвори полека след себе си.
— По дяволите! — каза Пен с пресилена усмивка. — Така ли приемате приятелите си? Скрийте револвера! Не виждате ли, че идвам невъоръжен и без лоши намерения?
Норт свали оръжието.
— Всеки може да се усъмни, като те види да влизаш така дебнешком.
— Още повече вие, мистър Йохан Гулд от Ню Йорк — отвърна Пен с неочаквана смелост.
Норт пребледня, отстъпи крачка назад и отново вдигна револвера.
Пен не помръдна.
— Остави това, приятелю! — каза той с престорена смелост. — Възможно е да ме убиеш, но може и да не успееш. Сигурно е обаче, че изстрелът ти ще те предаде в ръцете на палача.
Безразличието, с което говореше Пен, изплаши Норт.
— Вярваш ли — продължи Пен, придобил вече кураж, — че след като научих кой си и че другите са дошли да те арестуват, имам някаква особена нужда да идвам тук и да се излагам на опасност…
— Кои са дошли?
— Дявол да го вземе! — изсмя се старецът. — Трябва да ме смяташ за много прост, ако мислиш, че не ми се стори подозрителен още от самото начало. Аз обаче съм разбран човек, поне такъв, какъвто трябва да бъде човек в този американски свят. Ти ми даде пари и аз ти отстъпих един от моите мостове за тази нощ. Само че положението малко се измени оттогава. Разпитах Сам, който е полицейски агент — сега той е долу, — и разбрах истината. Твоите така наречени телохранители са се присъединили към него и един от тях в този момент е на път към плантацията, за да доведе полковник Роджър и полицая Макнийл. Те разговаряха тайно от мен, но аз ги надхитрих. Слязох в зимника, изкачих се предпазливо по стълбата, долепих ухо до дъската, която ме отделяше от тях, и чух всичко, което си говореха.
— Е, какво мислят да правят?
— Искат да направят обиск на къщата, след като пристигне полковникът, защото само той има право на това.
— Но как могат да знаят, че аз съм тук, щом ти не си ме издал! — извика сърдито Норт и отново вдигна заплашително револвера.
Пен го изгледа презрително.
— Това щеше да е най-лесното. Аз обаче се въздържах от подобна стъпка, и то не от съчувствие към такъв страшен убиец, а само защото реших, че за мен ще бъде по-изгодно да те предупредя и по този начин да спечеля една порядъчна сума. Така накратко стоят нещата.
— Пари? — промълви Норт. — Добре, ще ти дам хиляда долара, ако ме спасиш.
— Трудна работа — отговори старецът спокойно. — Къщата е заобиколена. Нито един изход не е свободен. Попадна в клопка!