Норт изруга и се спусна към прозореца.
— Назад! — извика Пен. — Искаш да те видят ли?
Норт се спря. После крадешком се приближи към прозореца и погледна към двора. Пен не беше излъгал. Когато се обърна, лицето му беше бяло като стената.
— Е, какво ще правим сега?
Пен с ръце в джобовете го гледаше спокойно.
— Има една възможност, драги господине — каза той с хитра усмивка, — но колата не върви, ако не се смаже…
Норт скръцна със зъби от яд.
— Две хиляди долара!
Пен поклати глава.
— Три хиляди!
— Ами, за такава дребна сума не рискувам.
— Пет хиляди! — извика Норт.
— Животът ти е в опасност — беше отговорът на Пен.
Норт тропна с крак.
— Свършвай най-после! Кажи си цената! — извика той, треперещ от ярост.
— Десет хиляди, нито стотинка по-малко.
— Да не си полудял?
— Напротив, никога не съм бил по-разумен, отколкото сега.
Последва бърз разговор, изпълнен с ругатни и закани. Изведнъж Пен извика:
— Чуваш ли? Идват. Имах достатъчно добри намерения по отношение на теб, Гулд. Сега трябва да се върна долу.
Той направи няколко крачки към вратата.
— Чакай! — извика Норт. — Ето ти десет хиляди долара.
Пен се върна.
— Без нерви, ако е възможно! Аз не направих нищо друго, освен една сделка.
Норт с треперещи ръце извади връзка банкноти.
— Ще ме спасиш, нали?
— Надявам се.
— Как?… Мислиш ли, че ще ти платя десет хиляди долара само за една проста надежда?
Пен сви рамене.
— Другите ще ти вземат всичко, дори и живота! — каза старецът.
Отдолу се чуха гласове — викаха Пен.
Норт измърмори нещо на немски, което Пен не разбра. После му подаде банкнотите.
— Ако ме издадеш, ще те издам и аз. Имам револвер и първият, който би ми излязъл насреща…
— Идват! Бързо след мен, докато не е станало късно! Двамата напуснаха навреме стаята. Някой се изкачваше бързо по стълбата.
Критично положение
Норт вървеше напред, Пен го следваше. Той беше изгубен, ако старецът не успееше да го скрие.
Да избягат в гората, беше изключено. Преследвачите бяха шестима, и то добре въоръжени. Освен това Роджър и Макнийл бяха вързали конете си на двора.
Мъжът, който се изкачваше по стълбата, не спираше да вика Пен, Норт позна гласа. Беше на полковника, неговия смъртен враг и съперник.
Кръвта нахлу в главата на Норт. Идваше му да се върне и с един изстрел да просне на земята този омразен нему човек. С това обаче само би ускорил гибелта си и завинаги би загубил Ирма. Не, не, той трябваше да се избави от грозящата го опасност и да дочака идването на Ирма. Планът му трябваше да сполучи. По-жестоко отмъщение спрямо Роджър от това да му отнеме Ирма не можеше да съществува. Дяволска радост светна в очите на Норт. Той искаше да нарани Роджър неизлечимо, право в сърцето. Норт и Пен преминаха през няколко сумрачни стаи и коридори на голямото здание.
— Стой! — каза изведнъж Пен. — Стигнахме, където трябва.
Норт се спря и въздъхна продължително. Огледа стаята. Имаше само един прозорец, който гледаше към гората. В нея имаше креват, мивка, шкаф и два стола. След като внимателно заключи вратата, Пен се отправи към един голям дървен сандък, който Норт не беше забелязал. Сандъкът беше обкован с железни обръчи и се заключваше с два секретни катинара.
До тях достигаше шум от отваряне и затваряне на врати. Пен отключи сандъка и вдигна капака.
— Какво искаш да правиш? — попита тихо Норт.
— Влез тук! — отговори Пен. — Нямам време да ти давам подробни обяснения.
Като се посвиеше малко, един човек можеше да се вмести в сандъка. Но това се стори подозрително на Норт.
— Ти като че ли искаш да ме предадеш вързан на моите неприятели? — каза той с мрачен поглед.
— По-вероятно ти самият ще се предадеш — отговори Пен сърдито. — Това е единственото скривалище в къщата ми и ако не влезеш веднага в сандъка, ще си изляза от стаята, без да можеш да ме последваш.
Норт хвърли бърз поглед наоколо, но не видя нищо, което да му подсказва, че има таен изход.
През това време виковете и шумът се усилваха.
— Влизай — бутна го Пен, — или ще те оставя на произвола на съдбата. Ако отида до вратата, тогава и най-малкият шум ще ни издаде. Не искаш ли да влезеш в сандъка?… Да или не?…