— Какъв интерес имам да правя това? — сопна се Пен.
— Какъв ли? — каза подигравателно Роджър. — Можеше да спечелиш една порядъчна сума, понеже Гулд носи в себе си около стотина хиляди долара.
— Господине, аз съм честен човек! — заяви Пен сърдито.
— Това ще установим веднага.
Роджър свирна силно и сърцето на Норт подскочи. В отговор се чу друго изсвирване и след малко няколко полицаи влязоха в стаята.
— Претърсете джобовете на този човек! — заповяда Роджър. — Преди всичко търсете ключове.
Полицаите изпълниха заповедта на началника си. Една връзка ключове падна на пода.
— Отворете сандъка! Струва ми се, че този ключ ще стане.
Сякаш електрически ток премина през тялото на Норт. Измина около минута в страшно напрежение. Той си помисли, че вече е изгубен.
— Не, ключът не става — каза Макнийл.
Норт въздъхна с облекчение.
— Тогава опитайте друг!
— Този май ще свърши работа, мистър Роджър.
Норт замръзна в очакване.
— Не, и той не става.
— Може би ще стане големият ключ — каза на шега Пен.
Като чу тези думи, Норт изпита голяма радост. Чак сега той се убеди напълно, че Пен не беше предател.
Роджър тропна ядосано с крак.
— Донесете инструменти и счупете катинара!
— Вие превишавате правата си! — извика Пен, виждайки, че играта е изгубена, и гледайки да печели време. — Ако сандъкът беше мой, не бих имал нищо против, но той е чужда собственост.
— Ще направя това, което смятам за необходимо — отвърна Роджър.
— Мисис Торни е близка роднина на човек от правителството. Не посягайте на собствеността й, защото рискувате да изгубите поста си на полицейски началник — каза заплашително Пен.
Животът или смъртта на Норт зависеха от отговора на Роджър, а той беше твърде амбициозен човек и държеше на службата си. Освен това се бореше и за спечелването на Ирма. Той знаеше точно правата на полицейските чиновници. Едно необмислено действие — и всичките му планове и надежди щяха да отидат на вятъра. А посегателство върху собствеността на член на семейство от висшите кръгове беше извън правата на полицейския офицер. Какво да прави? Подозренията му относно сандъка не изчезваха. Полицаите се върнаха, носещи длето и чукове.
— Имаме всичко, което ни трябва — каза Макнийл. — Да строшим ли катинара?
— Не, оставете! — отговори Роджър. — Пен, ти си свободен, но сандъкът остава под наблюдение на полицията. Макнийл, ти ще останеш да го пазиш, докато се върнем. Аз ще отида да намеря кола, с която да го пренесем в Колумбия. Привечер ще преминем реката. Искам да предам лично сандъка на мисис Торни и да присъствам при отварянето му. А сега, Сам и другите, да вървим!
Роджър излезе. Пен го последва угрижен и мълчалив. След тяхното излизане Макнийл заключи вратата. Той все още се чувстваше твърде отпаднал, затова възложената му задача го зарадва — ще можеше да си почине.
Отначало Норт се беше зарадвал, но като чу намеренията на Роджър, изпадна в отчаяние. Вече съжаляваше, че не е приел двубоя с Роджър. Сега беше в капан и Роджър скоро щеше да тържествува…
Часовете се изнизваха един след друг, без да се случи нещо. Свитите крайници на Норт се вдървяваха все повече. Най-сетне той просто изгуби съзнание. Свършена ли беше играта?…
Свободен
Норт прекара няколко часа в безсъзнание… После малко по малко се съвзе. Усети в гърдите си прилив на чист въздух. Някой го буташе и викаше по име. Отвори очи — сандъкът беше отворен и пред него се намираше Пен. Норт инстинктивно посегна за револвера си.
— Да не си луд! — смъмри го Пен. — По-бързо излизай от сандъка. Макнийл е горе.
Пен помогна на Норт да стане. Престъпникът въздъхна дълбоко и се отпусна безсилен на един друг сандък. В това време Пен не бездействаше. Нахвърля в отворения сандък непотребни вещи, между които и женски дрехи.
— Трябва да възстановим приблизително тежината на сандъка — мърмореше повече на себе си той. — Най-сетне на мен не ми е нужно това наследство, останало от покойната. Десет хиляди долара са добра цена за него… Така! А сега трябва бързо да се преоблечеш!
И той хвърли на Норт някакви омаслени панталони и дреха на машинист.
— В печката ще намериш сажди да си почерниш малко ръцете и лицето. Ако Макнийл беше малко по-умен, бяхме изгубени.