Норт се отърси напълно от замайването си и бързо облече дрехите.
— Ами ако излезем навън, няма ли да ни видят?
— Ние няма да излезем през вратата, приятелю. Впрочем тя е заключена и ключът е в джоба на Макнийл. Мислиш ли, че иначе щеше да бъде спокоен и да остави сандъка? Бъди спокоен! Това жилище е лисича дупка, а и старият Пен е стара лисица, която винаги намира откъде да се измъкне.
Норт, който допреди малко нямаше никаква надежда за спасение, сега беше освободен от този верен и хитър човек. Нещо повече, виждаше се на път да осъществи желанията си. Ирма щеше да пристигне скоро и той щеше да я отвлече.
— Йохан Пен — каза той с признателен глас, — ти си един забележителен човек и заслужаваш по-голямо възнаграждение от онова, което получи. Кажи ми, моля те, пристигна ли дъщеря ти с дамата, за която я изпратих?
— Да, господине.
— Сами ли дойдоха? Не ги ли придружаваше някой?
— Съвсем сами.
Норт не можа да не възкликне радостно. Преброи още две хиляди долара и ги подаде на Пен.
— Освен нас кой друг ще бъде в лодката?
— Само машинистът — отговори Пен.
Това не хареса много на Норт, но Пен бързо го успокои.
— Наистина в началото ви обещах да пусна в движение и втория мост, но после се отказах. По този начин само бих дал възможност на преследвачите ви да ви заловят.
— Чудесно разсъждаваш! — похвали го Норт. — Вярваш ли, че работите ще се оправят?
— Разбира се. Ще излезем веднага през един таен прозорец и ще се качим на моста. После аз ще се върна по същия път и ще се кача горе през друга врата, понеже моето място е на кормилото.
Радостно чувство изпълни Норт. Вече не се съмняваше в крайния успех на своя план.
Майчино сърце
Хубавият есенен ден клонеше към залез. Бричката на Милия Пен напредваше към реката. В нея оживено разговаряха Ирма и верният й приятел Фриц Шелер.
— Човекът, за когото говорите, драги Шелер, беше мой мъж — каза Ирма мъчително. — Баща на детето ми.
— Аз говоря за Йохан Гулд, убиеца, от когото вие не трябва да се интересувате! — отговори със същия тон Шелер. — Впрочем това, че променихте името си и сега се наричате мис Олденбург, ме увери, че вие сте скъсала с Норт.
— Имате право — каза Ирма.
— Бъдете смела, графиньо! Помогнете ми да смажем човека, който ще бъде постоянна заплаха за вас, ако се намира на свобода. Това вие дължите и на детето си. Трябва да избирате: или той, или вие!… Това е моето мнение — заключи Шелер.
След кратко мълчание добави:
— Трябва да се възползваме от този може би единствен случай и да предадем Норт на правосъдието.
Ирма мълчаливо стисна ръката му. Беше твърде развълнувана, за да може да говори. Погледна към детето си, което се смееше радостно. И то беше застрашено не по-малко от нея… Затова Ирма реши да действа.
В този момент Милия се обърна към тях, показа в далечината един стълб дим и каза:
— Там е мостът. Нека господинът слезе от колата и тръгне по пътеката, която води по-напряко. Това е както в мой, така и във ваш интерес.
Ирма изгледа Шелер въпросително.
— Момичето има право — каза той. — Иначе рискуваме не само да я поставим в деликатно положение, но и да провалим плана си.
Ирма беше много развълнувана.
— Не зная — каза тя. — Много се безпокоя за Лидия. Нещо ми говори, че не бива да се отделям от нея, иначе… тя ще бъде изгубена за мен.
— Дий, конче, дий! — викаше в това време Лидия, като се смееше.
— Графиньо — смъмри я леко Шелер, — Лидия е с мен, а вие много добре знаете, че аз съм готов да жертвам и живота си, ако я застрашава опасност. Продължавайте спокойно пътя си и се качете на моста без всякаква грижа. Милия ще направи така, че той да не тръгне, докато не пристигнем ние.
— Разчитайте на мен — отвърна Милия.
— Мис Олденбург умее да цени услугите — каза Шелер. — Колко има още до реката?
— Около десет минути.
— Ще чакаме господина, нали? — попита Ирма загрижено.
— Разбира се, мисис! Нужна е само една дума на машиниста, който ме обича и слуша.
Ирма се съгласи.
— Спри! — каза Шелер.
Колата спря. Ирма пребледня. Майчиното й сърце се разкъсваше от безпокойство.
— Хайде, Лидия, слез да походим малко — каза Шелер.
— Защо да ходим, чичо? — попита Лидия учудено. — Много по-хубаво е да се возим в колата.