— Да, дете мое, но пътят тук се изкачва нагоре, а ти виждаш, че горкият кон не може да тегли всички ни. При това мястото е песъчливо, а той е твърде уморен.
Лидия имаше добро сърце. Тя не можеше да понася измъчването на животните.
— Тогава ще повървя с радост… Аз дори мога да тичам много бързо… Хайде, мамо!
— Не, миличка — каза Ирма. — Аз ще остана в колата. Моите крака са слаби и аз не мога да тичам… Може да набереш и малко цветя.
— О, цветя! — извика Лидия радостно. — За тебе, мила мамичко!
Тя обгърна врата на Ирма и я целуна горещо по устните.
— Какво мило момиченце! — каза Милия трогната.
Последните лъчи на слънцето изчезваха на запад. Наоколо цареше пълно мълчание.
Ирма избърса бързо сълзите, които бяха готови да потекат по страните й.
Лидия скочи от колата, подкрепяна от Шелер.
— Хайде сега, хвани ме! — извика той и затича по пътеката. Лидия тичаше след него с лекотата на сърна. Местността беше неравна и те скоро се изгубиха от погледа на Ирма и Милия.
— Какво сладко момиченце! — каза тя.
— Тя е най-скъпото, което имам на този свят — отговори Ирма с очи, плувнали в сълзи.
Изведнъж тя заплака на глас.
Милия пусна юздите от ръцете си.
— Скъпа мисис, моля ви, не плачете! — каза тя състрадателно. — Нали детенцето ви се намира под добра закрила? Аз съм сигурна, че нищо лошо няма да му се случи. Има още няколко крачки до реката. Не плачете, за Бога!
Ирма се утеши от думите на Милия.
— Ти си добро момиче — продума тя през сълзи. — И аз самата не зная защо плача така горчиво, но някаква тежест притиска гърдите ми. Предчувствам, че ще се случи нещо много лошо. Дали няма да пострада детето ми?
Милия остана учудена от тези думи. Хвърли угрижен поглед към пустото поле. Никакъв звук не се долавяше.
— От какво се боите толкова много, мисис? — попита тя смутено.
Ирма не отговори нищо, само поклати глава, без да свали кърпичката от разплаканите си очи.
Младото момиче гледаше хубавата и благородна дама със състрадание и съчувствие. То би я разпитвало повече, но не искаше да увеличи скръбта й.
Нещастната майка сякаш предчувстваше раздялата с дъщеря си, както и че тази раздяла ще трае години. Веселите очички на детето вече нямаше да виждат очите на майката, сребристият смях и сладкият детски глас нямаше да звучат в ушите на Ирма. Тя беше изцяло обладана от зловещата мисъл, че загубва детето си.
Онова, което майката изпитва при загубата на своето дете, е трудно да се опише с думи. Към безбройните страдания на Ирма се прибавяше още едно — най-тежкото и най-жестокото.
Смърт или живот
Ирма изтри сълзите си. Шелер имаше право. Човекът, който й беше причинил толкова страдания, престъпникът и убиецът трябваше да бъде лишен от свобода, за да се сложи край на дългите й страдания. Тя съзнаваше, че правеше всичко това заради детето си. Норт застрашаваше повече него, отколкото нея. Той беше суров и безсърдечен към детето и така си отмъщаваше на Ирма. Тя беше виждала момиченцето си да страда непоносимо, лежейки пред нея с вързани ръце и крака. Сега беше длъжна да му спести бъдещите ужаси, които щеше да преживее, ако Норт продължи преследването им… С тези мисли Ирма се приближи до брега на реката, където трябваше да спре плаващият мост.
Когато съгледа къщата, в която се намираше Норт, безпокойството й нарасна.
Нищо не предвещаваше, че това спокойно място щеше да стане арена на едно ужасно произшествие. Норт трябваше да бъде изненадан, но той нямаше да се предаде лесно. Ирма потръпна при мисълта, че можеше да се стигне до проливане на кръв. От своя страна тя искаше само едно от Норт: да се закълне, че се отказва от нея завинаги. След това можеше да продължи по своя път. Той беше белязан със знака на Каин. Неговата обременена душа не можеше да намери никъде спокойствие.
В това време колата стигна до брега. Лидия и Шелер не се виждаха още. Милия скочи на земята и помогна на Ирма да слезе, като я окуражи с няколко думи. Мостът параходче пушеше на отсрещния бряг.
Изведнъж там настана голяма суматоха. Няколко конника препускаха край брега по посока към гората.
Ирма погледна учудено дъщерята на Пен, но и тя беше не по-малко изненадана от нея. Не бяха ли тези конници Роджър и неговите полицаи? Не преследваха ли Норт?… Сърцето на Ирма отново се изпълни с мъчителни съмнения. Кой знае какво й носи следващият час? Защо все още не идваха Шелер и детето й?