Ирма не беше в състояние да произнесе нито дума. Залитайки, тръгна към отделението на машиниста. Огънят гореше силно в пещта и топлината я блъсна в лицето. Дишането й се затрудни.
Пред нея се намираха различни лостове и колелца, заобиколени със стрелки и цифри, от които тя нищо не разбираше. Протегна боязливо ръка към тях, но веднага я отдръпна. Ужасен страх я обзе. Разбираше, че ако направи нещо погрешно, можеше да предизвика катастрофа. Но пък и ако не се опиташе да направи нещо, параходчето, неуправлявано от никого, можеше да се разбие в брега. Тази мисъл я накара да се приближи отново до лостовете. В този миг чу вик за помощ. Ирма протегна несъзнателно ръка към едно колелце. Тя дори не разбра дали го завъртя или не. Нови викове и шум от борба достигнаха до нея и я принудиха да излезе бързо от машинното отделение. Но това, което видя, я накара да замръзне на мястото си. Норт беше станал и отблъскваше Шелер, който се мъчеше да се качи на параходчето, обратно във водата. Див и подигравателен смях се изтръгна от гърдите на Норт.
— Моята хитрост сполучи! — извика той тържествуващ.
— Сега никой не може да стреля по мен. Всеки, който се изпречи на пътя ми, ще съжалява за това!
Виковете на Шелер за помощ, заглушавани от шума на вълните, потънаха в мрака. С бързината на светкавица Норт се спусна към Ирма, кръвта й замръзна във вените. Тя извика, отстъпи крачка назад, спъна се и падна върху куп въглища. Над нея, осветена от огъня, се изправи едрата фигура на мъжа й Артур Норт. Изпиваше я с очи, искрящи от радост и страст.
— Най-после си моя!
Тези думи бяха изречени с тържествуващия глас на победителя. Ирма не продума нищо. Никога в живота си не се беше чувствала така безпомощна, както в тази минута. Положението се беше изменило още веднъж по толкова ужасяващ за нея начин.
— Защо не викаш? — запита той насмешливо, като скръсти ръце на гърдите си. — Къде са твоите спасители? Верният ти Роджър ме търси даже и във фермата… Ха-ха-ха… Той иска да ме унищожи, а в това време аз му грабвам любовницата.
— Не съм му любовница! — извика с възмущение Ирма и червенина обагри бледите й страни. Страхът й сякаш изчезна изведнъж.
— Отречи, ако можеш, че той не ти е признал любовта си! — извика Норт яростно.
Щастлива тръпка пробяга по лицето на Ирма. Това мълчаливо признание вбеси още повече Норт. Той я сграбчи и я изправи.
— Не отричаш, нали?
Яростта кипеше в него. Дишането му се учести и очите му се наляха с кръв, Ирма, въодушевена от спомена за малкото щастливи дни, преживени с Роджър, го гледаше спокойно.
— Не, не отричам! — каза тя.
— Гръм и мълния! — извика Норт със задавен глас.
— Да, той ми говори за любов — продължи Ирма, — но както може да говори само един благороден и добре възпитан мъж.
Норт се изсмя подигравателно.
— Наистина много благороден човек! Какви ли не скрити качества притежава един полицейски чиновник, който всеки ден се среща с най-различни типове. Впрочем очите на влюбената жена могат да открият много безценни бисери в душата му!
— Можеш да ме обиждаш! — повиши глас Ирма.
— Не те ли намерих в къщата му?
— Да, но кога? След като избягах от лудницата, в която ти ме затвори, когато разбрах, че си убиец, и след като разкрих двубрачието ти пред жената, която беше излъгал… И къде на друго място можех да намеря подслон, след като ми беше отнето всичко? Можеш да ругаеш благородния Роджър колкото искаш, но с това не можеш да ме накараш да забравя, че той беше единственият, който ми помогна, след като стъпих на американска земя. Без помощта му нещастното ми дете щеше да бъде мъртво!
— И той направи това съвсем безкористно, така ли? — процеди през зъби Норт.
— А ти къде беше? — продължи Ирма, без да обръща внимание на думите му. — Къде беше ти, бащата на детето ми, тогава?
Норт наведе глава. Ирма пристъпи крачка напред и продължи с треперещ от вълнение глас:
— Беше в прегръдките на друга, която беше измамил и прелъстил, както беше измамил и прелъстил и мен!… Бащата на детето ми минаваше покрай мен в разкошно купе, когато аз, отслабнала от лишения и безсъние заради болното си дете, паднах без сили на улицата!… Ти чу писъка ми, обърна глава, но…
— Не те познах — продума Норт.
— Лъжеш! — извика Ирма. — Лъжеш! Иначе би трябвало всяка любовна дума, която си казвал на другата, да се връща като нож към коварното ти сърце. Би трябвало, когато си бил в нейните прегръдки, образът ми като бледа заплашителна сянка да застава между вас и да ви разделя. Но не, ти пируваше, потънал в разкош, без да помислиш, че аз живея някъде по света в мизерия. Дори и не помисли да ме намериш, за да ми спестиш страданията и униженията!