— Така ти се пада, моето момче! — злобно проговори Норт. — Свършено е с теб… А що се отнася до жена ми, все някак си ще изляза на глава с нея…
Ирма трепереше с цялото си тяло. Тя обвиняваше себе си за смъртта на човека, на когото беше толкова задължена.
— Артур, остави го, моля те! Не обременявай съвестта си с още едно убийство! Той е най-добрият ми приятел…
Но тя напразно се молеше. Вледеняващ смях беше отговорът на молбите й. Шелер не мърдаше. Норт, дишайки тежко, бавно се изправи.
— Убиецо — промълви ужасена Ирма, — делата ти те викат на небето!
— По-добре е да мислиш за своите дела — отвърна той студено и направи крачка към нея. — Дай револвера!
— Назад! — извика тя и вдигна заплашително оръжието.
— Ирма… — опита се да каже нещо Норт, но не можа да довърши.
Тя видя как той залитна и падна с лице към палубата. Шелер, когото мислеше за мъртъв, внезапно скочи върху гърба му.
— Така, моето момче, и фриц Шелер знае да се преструва! Нали знаеш, който се смее последен, се смее най-добре.
Норт направи отчаяни усилия да се изправи, но напразно. Шелер беше успял да му върже ръцете отзад. Този път беше победен!
— Сега да му вържем и краката. Така… — смееше се доволен Шелер.
— Напразно се радваш толкова — проговори Норт. — Скоро и тримата ще загинем!
Шелер и Ирма вдигнаха очи. Пред тях се изправяше скалата, а параходчето плаваше право срещу нея.
Заплахата
Шелер слезе в склада за въглища. Ирма не беше в състояние да се помръдне. Изведнъж параходчето се залюля и скоростта му силно намаля. Шелер отново се показа.
— Смелост, графиньо, смелост! — извика той. — До скалата има още време.
След това бързо отиде до кормилото, което Норт беше завързал, за да се движи параходчето направо. Развърза го и започна с всички сили да го върти. Усилията му се увенчаха с успех: параходчето се отклони от досегашния си курс.
— Спасени сме! — възкликна радостно Шелер.
Норт изкрещя някакво проклятие. Ирма коленичи. Радостни сълзи капеха от очите й.
— Да, приятелю Норт — каза Шелер, — това беше работа на моряк, извършена от бръснар. Когато бръснех гъстите бради на моряците от парахода „Мисисипи“, се мислех за най-нещастния човек в Щатите. Но днес благодаря на Бога, че аз, синът на майка си, съм бил принуден да си изкарвам хляба по този начин. С божията помощ ще слезем на брега. А ако някога бъда избран за член на сената, ще прокарам закон, съгласно който всички параходи трябва да имат колела и ще им бъде позволено да се движат само по суша.
Ирма се приближи до него и му благодари. Очите й изразяваха най-топла и искрена признателност.
— Оставете, графиньо, аз само изпълних дълга си. Нима трябваше да ви оставя да заминете с него? Котката винаги си остава котка и гони само мишките. Извинете за израза, графиньо!
— Но, Шелер, как мога да те виня за твоите шеги, когато те винаги са ме ободрявали? Сега ми кажи къде остави моята малка Лидия? Сигурно си я поверил на добрата Милия Пен?
Изненадан от този въпрос, Шелер за малко да изпусне кормилото. Той му припомни при какви обстоятелства беше оставил Лидия. Върху доброто му лице се изписа смущение. Ирма с чувствителното майчино сърце веднага забеляза това.
— Защо не ми отговаряш? — попита тя разтревожено. — Къде е детето ми? Кажи ми какво се е случило? Не разбираш ли, че ме измъчваш с мълчанието си!
Норт чу целия разговор. Веднага започна да размишлява как да използва тези обстоятелства, за да си върне свободата.
Шелер реши, че е по-добре да каже истината на Ирма, още повече че и той беше много загрижен за малката Лидия.
— Работата стои така — каза той. — Когато ви чух да викате за помощ, казах на малката да не мърда от мястото си, докато се върна, съблякох дрехите си и се хвърлих във водата.
— Но ето че не можеш да се върнеш — извика Ирма ужасена. — Боже, детенцето ми е загубено…
— Не говорете така, графиньо! — започна да я успокоява Шелер. — Мястото, където я оставих, не беше далеч от брега на реката.
— Разбирам, но ти не трябваше да я оставяш, приятелю.
— Това не можех да направя, графиньо — отговори Шелер, повдигайки рамене.
Ирма забеляза огорчението му.