Шелер беше на няколко крачки от брега и като видя дима и искрите, остана на мястото си като втрещен.
След минута той се затича към брега, като викаше с цяло гърло, но пристигна много късно.
— Сбогом, приятелче! — разнесе се подигравателният глас на Норт. — Параходите все още не пътуват по суша. Може да се опиташ да поплуваш, но мисля, че е по-добре да не се срещаме никога, защото това ще ти струва живота.
Шелер не изпитваше желание да се изкъпе отново. Чувстваше се много уморен от търсенето в гората. Той само измърмори няколко проклятия и легна да си почине и да обмисли положението.
На отсрещния бряг на реката, под сянката на дърветата стояха двама конника с плувнали в пяна коне. Те следяха внимателно приближаването на параходчето към брега. Това бяха Роджър и Сам, които малко преди това бяха решили да преплуват реката.
— Това е самото провидение! — извика Роджър. — Убиецът бяга, но идва право в ръцете ни.
— Ще го хванем, маса — зарадва се Сам. — О, маса, вие ще станете много известен, след като го заловите!
Лицето на Роджър запази сериозното си изражение. Образът на Ирма беше пред очите му и сърцето му се сви болезнено. Какво ли беше станало с нея?
Роджър заповяда на Сам да приготви оръжието си и белезниците. След като изпълни заповедта, Сам скри конете, за да не ги види Норт.
Двамата се отправиха към реката. Не се наложи да чакат дълго — скоро параходчето спря до брега.
Норт скочи на земята. Не очакваше опасността и тръгна спокойно към гората. Изведнъж чу отпред и отзад силни викове:
— Стой!
Веднага спря изплашен, защото не беше въоръжен.
Изгубена!
Ирма, обзета от нетърпение, не можа да дочака спирането на параходчето. Думите на Норт пронизаха сърцето й — тя беше уверена, че сега за първи път мъжът й говореше истината. От този миг за нея имаше само една мисъл: по-скоро да стигне брега и да тръгне да търси детето си.
И докато Шелер избираше място за спиране, тя скочи на сушата. За щастие брегът беше обрасъл с трева и тя не се нарани. Въздъхна няколко пъти измъчено и се изправи на крака. Параходчето продължаваше хода си. Ирма погледна след него и когато то се отдалечи, коленичи на земята и започна горещо да се моли.
Последните й думи се стопиха в нощния мрак. Реката тихо шумеше. Слабият ветрец отнесе на крилете си молитвата на майката…
Ирма бавно се изправи, после затича към мястото, откъдето бяха тръгнали.
Баща и дъщеря
Когато Ирма извика за помощ и параходчето тръгна, хората на брега се вцепениха от изненада и страх.
Старият Пен се престори на много учуден въпреки радостта, която изпитваше. Събитията се развиха така, че дори надминаха очакванията му. С повече хитрост и с по-малко съвест бе спечелил завидно богатство, а след бягството на Норт за него оставаха и колата, и конят. Наистина той можеше да бъде заподозрян, но никой не можеше да докаже нищо.
Страхът го обзе само когато се появи Шелер. Откъде се взе този човек? Кой беше той? Дали нямаше да успее смелата му постъпка? Тези въпроси изникнаха в главата на Пен и го разтревожиха.
Погледът му се спря на Милия, която не се осмеляваше да погледне към баща си. Пен разбра, че само дъщеря му е довела този човек тук. Дали не беше подслушала разговора му с Норт и дали не беше предала собствения си баща? Може би и тя беше подкупена?
Макнийл позна човека, който излезе от машинното отделение на параходчето, въпреки че лицето му беше почерняло от саждите. Когато видя Шелер да плува след параходчето, а човекът да вдига заплашително лопатата, той се приближи до Пен и му каза:
— Този човек беше Норт. Ти си му помогнал да избяга!
Пен беше хитър човек и не се предаваше лесно. Затова отговори с учуден тон:
— Норт ли? Кой е този Норт?
— Норт, или както се нарича още Йохан Гулд, е човекът, когото ние преследваме — отговори Макнийл.
— А, така ли! Но нали той се намира в сандъка? Колкото знам какво е имало в сандъка, толкова знам и за този човек, когото виждам за първи път. Аз не съм съдружник на убийци, а честен човек. Ако не вярваш, трябва да докажеш противното.
Макнийл не отговори, защото нямаше време да докаже виновността на Пен, а и трябваше да попречи на убиеца да избяга. Затова той се прицели и стреля по него с намерение само да го рани. Всички на брега видяха как Норт падна.