— Не зная.
Те се ослушваха няколко минути. В гората беше спокойно.
— Трябва да разберем кой извика! — реши Милтън.
Взе една разпалена главня и последван от жена си, се отправи към мястото, където падна вълкът.
— Я гледай! — извика внезапно чифликчията и освети земята. Жената се приближи бързо до него.
— Дете! — извикаха едновременно и двамата.
— Като ангел е! — продължи жената. — Но защо е толкова бледо… толкова неподвижно… да не би…
Тя погледна уплашено мъжа си.
— Не говори глупости! Аз стрелях само във вълка.
Жената взе детето на ръце.
— Това дете като че ли падна от небето — каза Милтън.
— И аз си помислих това — съгласи се жената. — Виж само колко е сладко! Е, мъжо, виждал ли си някога толкова красиво дете?
Тя се наведе и целуна детето с такава любов, сякаш беше нейно.
— Няма ли най-после да свършиш с целувките? — попита Милтън усмихнат. — Мисля, че малко студена вода ще му подейства по-добре.
Не мина много време и с общите усилия на мъжа и жената Лидия дойде на себе си.
Какво беше нейното учудване, когато видя някакви непознати хора. Но техните усмихнати лица я успокоиха.
— Мамо! — беше първата дума, която произнесоха устните й. И това беше единствената, която двамата разбраха, защото те говореха само английски, а Лидия не разбираше друг език, освен немски.
В смущението си Лидия обви с ръце врата на жената. Като я гледаше право в очите, тя попита:
— Ти си добра, нали ще ме заведеш при мама?
Мисис Милтън притисна детето до гърдите си и каза:
— Мило детенце, отсега нататък аз ще ти бъда майка, а това е баща ти.
— Знаеш ли, бабо — каза закачливо Милтън, — все още не мога да се почувствам баща, но за тебе май е малко късно.
Лидия не разбра какво говореха двамата, но почувства, че тези скромни хора й говореха с любов. Обзета от приятно чувство, тя склони глава върху гърдите на жената и скоро потъна в сладък сън.
— Бързо й приготви легло, дядо!
— Веднага, бабо!
С голямо старание те постлаха кожи и рогозки, върху които положиха детето. Месецът позлати върховете на дърветата, пред любещите погледи на Милтънови Лидия сънуваше майка си.
Майчината сила
Ирма вървеше из гората изморена и със свито от мъка сърце. Очите й бяха пълни със сълзи. Тя се съмняваше, че ще намери малкото си дете. С умоляващ глас тя го викаше по име и молеше бог да й го върне. Вместо отговор до слуха й достигаше само нощният шум на гората. Сърцето на клетата майка тръпнеше от ужас. Смъртта я дебнеше на всяка крачка в гората, но нищо не можеше да я накара да се върне назад. Тя трябваше или да намери детето си, или да умре. Майчината любов й даваше нови сили и тя вървеше смело напред.
Вече не следваше една посока. Обикаляше на различни страни, за да обхване по-голямо пространство. От време на време се спираше и се ослушваше дали няма да чуе познатия детски глас.
Изведнъж се спря вцепенена и бавно отстъпи назад. От всички страни я гледаха зловещо кръвожадни очи. Гладните зверове постепенно бяха я обградили. Ирма помисли, че е настъпил последният й час. Тя държеше револвера в треперещата си ръка, но още не смееше да го използва. Не знаеше дали, дори ако успееше да убие едно-две от тези животни и другите разкъсат техните трупове, жаждата им за кръв нямаше да се увеличи.
Ирма потрепери. Тя не знаеше от коя страна ще бъде нападната, но беше твърдо решена, че няма да се предаде лесно.
Изведнъж зверовете, които я заобикаляха, започнаха да вият така ужасно, че косите й настръхнаха. Воят им сякаш беше погребалната песен на гората.
Ирма се олюля и се подпря на едно дърво. Дори мъж трудно би могъл да овладее чувствата си в този миг, камо ли една слаба жена!
Воят прекъсна така внезапно, както и беше започнал. Учудването на Ирма нарасна още повече, когато видя, че всички животни бързо изчезнаха. Каква беше тази тайнствена причина, която ги разгони?
Тежки глухи стъпки изтръгнаха Ирма от нейното слисване. Тя съобрази, че вероятно се приближава някакъв силен звяр, от който всички горски обитатели се страхуват. От гърдите й се изтръгна вик на уплаха и тя побягна напред. Стъпките зад гърба й също се ускориха. Ирма изплашена погледна назад. По петите я следваше гигантска черна мечка. През главата на Ирма светкавично мина спомен за някакво съобщение от вестниците, че в Колумбия се появила мечка, която изяла жената и детето на един бакалин и дори разкъсала един от ловците, тръгнали да я преследват.