— Тези думи не могат да повлияят на доброто мнение, което имам за дъщерята на германския граф. Ако се съди за нещата по външния им вид, може да се стигне до някои предположения. Но разногласията между Норт — Гулд и неговата първа жена са твърде големи — каза Маршъл кротко, но твърдо. — А и не вярвам, че той я е напуснал само привидно, за да дойде тук и да заживее с друга.
— А защо не, мистър Маршъл? Как може да се обясни иначе, че тя дори го намери? И защо дойде направо в Ню Йорк, защо той я прие в къщата си?
— Всички параходи пътуват за Ню Йорк, мисис. Колкото до срещата, тя е станала съвсем случайно. Полковникът ми разказа за нея.
— Защото тя му е разказала това — отвърна Мери с горчива усмивка. — Двамата — Ирма и Норт са се споразумели. Това личи от факта, че мъжът ми доведе тази жена и ми я препоръча за компаньонка.
— Той е имал основание да се бои от нея и е трябвало да прави, каквото тя поиска от него.
— Съгласна съм, но какво търсеше тя тук? Искаше да се порадва на моето щастие ли? Не! Вие можете да предполагате каквото си искате, но и аз си имам мнение по този въпрос. Те са искали да заживеят отново заедно. Както знаете, Норт се разведе с мен. За да не изпаднат в предишната си бедност, те са замислили заедно престъплението, което Норт извърши.
Бърнард скочи.
— Значи вие поддържате твърдението си, че Ирма е съучастница на Норт? — попита той строго.
— Да! — отговори Мери, изпълнена с омраза. — Като зет Норт беше вън от всяко подозрение, че е убил баща ми. Кой знае какво би сполетяло и мен, ако не бях открила убиеца и с това не бях попречила на по-нататъшните му планове!
Бърнард поклати глава.
— Що се отнася до първата жена на Норт, съмнявам се, че ние можем да стигнем до някакво споразумение. Щом получа по-подробни сведения, ще се заемем отново с нея.
— И аз ви моля за това — настоя Мери, която следеше с голям интерес известията на полицията, отнасящи се до този случай.
— Вие все още се колебаете да обвините тази жена — продължи тя, — но се надявам, че поне ще поставите да я наблюдава друг на мястото на влюбения полковник. Не се съмнявам, че ще ми бъдете благодарен за този съвет.
Бърнард не коментира предложението на Мери, а само каза:
— Съжалявам тази нещастна жена. Все пак едно мога да ви обещая: ще продължим разследванията относно жената със синия воал.
След това Маршъл излезе. Погледът, с който го изпрати Мери, не беше никак дружелюбен.
Тя не криеше от никого, че мрази Норт. Но сега към омразата се прибавяше и ревността. Измъчваше я и мисълта за отмъщение. То трябваше да постигне както него, така и Ирма. Мери плачеше всеки път, когато си спомнеше за баща си, убит от престъпната ръка на Норт.
Тъй като нямаше на кого да изплаче мъката си, тя и сега се отправи към гробищата. Беше есен, жълтите сухи листа шумоляха под краката й. Едва ли някой би помислил, че тази коленичила жена е Мери Шмит, дъщерята на милионера.
Едва бяха погребали баща й, поток от обвинения и подигравки се изсипа върху нея. Навсякъде се говореше, че тя е познавала лошия характер на мъжа си и въпреки нежеланието на баща си е сключила този брак. Всички се правеха, че не я познават. Никой не произнасяше дума на съчувствие към тази жена, която на бащиния си гроб се чувстваше като пред своята Голгота.
— Не — извика тя, като стана бързо, — не искам да се съсипвам с плач, докато убийците ти ходят свободни по света! Норт и Ирма няма да имат спокойствие, докато аз съм жива. Заклевам ти се, татко, че ще отмъстя за твоето убийство и за моята измамена любов… Където и да се скрият, аз ще ги намеря и тогава истината ще излезе наяве. Заклевам се в костите ти, които гният в този гроб!
Никой, освен вечерния вятър, който печално шумолеше във върбите, не чу клетвата й. Мери постоя още една минута с ръка на гърдите и поглед, вдигнат към небето, и после бързо напусна гробищата.
Горката Ирма! Какви ли нови страдания я очакваха? В сърцето на Мери нямаше капка милост към нея.
Новата майка
Нека се върнем отново при детето и новите му покровители.
На разсъмване те стигнаха в чифлика.
Жената напразно се мъчеше да си обясни откъде беше дошло детето и на кого беше, защото наоколо не живееха други семейства. Най-близката къща беше на лодкаря Пен, в която той живееше с дъщеря си, така че детето не можеше да бъде негово. Дали то пък нарочно не беше подхвърлено в гората, за да умре от глад или да бъде разкъсано от дивите зверове?