Ирма намери малини. След като залъга глада си, нещастната жена отново тръгна напред.
След известно време гората започна да оредява. Ирма се надяваше, като излезе от нея, да попадне на някакви хора. Въпреки радостта си тя се движеше предпазливо. Най-силно се боеше от змии, не беше сигурна дали ще може да се защити с револвера от тях.
Както вървеше, Ирма внезапно чу пращене на клони и някакво остро изсвирване. Спря се изплашена и погледна в посоката, от която идваше шумът. Две маймуни със силни крясъци се приближиха до изплашената жена. От страх Ирма не знаеше какво да направи.
В този момент от храстите изпълзя една голяма змия и се насочи към Ирма. Тя стоеше като парализирана. Смелостта й беше изчезнала.
На три-четири метра разстояние змията се спря. Като видя жената, тя се отказа от маймуните и съсредоточи вниманието си върху нея.
Вперила поглед в отворената уста на змията, в която непрекъснато мърдаше чаталестият език, Ирма пребледня като мъртвец. Маймуните не спираха да крещят и с това още повече раздразниха змията.
Сърцето на Ирма сякаш престана да тупти. Тя почти усещаше дъха на влечугото, хипнотизиращо я със студените си очи. С ужас очакваше, че змията, отметнала глава назад, всеки миг ще се хвърли към нея.
Именно този момент използваха маймуните — хвърлиха се върху змията и забиха зъбите си в основата на главата й. Започна ужасна борба на живот и смърт. С непрестанно съскане, извивания и удари с опашка змията се мъчеше да се отърве от нападателите си, а те от своя страна се стараеха да я обезсилят с острите си зъби и нокти. Напразни бяха усилията на змията да хване или поне да сплаши нападателите — те се отбраняваха много пъргаво.
Вече се виждаше кому ще принадлежи победата. Движенията на змията ставаха все по-слаби, докато маймуните не преставаха да й нанасят все по-тежки рани.
Най-после те пуснаха жертвата си, която се виеше в предсмъртни гърчове.
Ирма се опомни, разбрала, че отново е избегнала смъртта. По-скоро трябваше да напусне ужасната гора, в която я дебнеха хиляди опасности.
Ирма тръгна с бързи крачки, без да обръща внимание, че бодливите храсти деряха лицето и ръцете й. Единствената й мисъл беше да върви напред.
Близо и далече
Ирма вече беше много уморена, когато излезе от гората и навлезе в едно тревисто пасбище. Тук вече въздъхна облекчено. Сега поне можеше да види накъде да върви, а и опасностите, които я застрашаваха в гората, вече ги нямаше.
Гладът започна да я измъчва отново, но наоколо не виждаше нищо, с което можеше да се подкрепи. В далечината зеленееха само поля и гори и нямаше и следа от хора.
Като почина малко, Ирма отново тръгна, без да обръща внимание на болката в ходилата. Майчината любов я водеше напред, вдъхвайки й някаква свръхчовешка сила.
Изведнъж уморените й очи забелязаха в далечината стълб от дим. В сърцето й отново разцъфна надеждата.
Колкото и далече да беше димът, Ирма вече имаше сигурна посока, в която да върви.
След дълъг и изморителен преход тя зърна тръстиковия покрив на една колиба, над която се виеше димът.
Най-после щеше да срещне хора, които щяха да й дадат храна и да й окажат помощ. Недалече от колибата пасеше кон. Видът на това живо същество изпълни сърцето на Ирма с радост и надежда.
Колибата изглеждаше запустяла, но Ирма не обърна внимание на това. Вместо прозорци в стените й зееха дупки, от които също излизаше слаб дим. При други обстоятелства Ирма би се разочаровала от тази нерадостна гледка, но сега щеше да бъде благодарна, ако можеше да намери поне за кратко време подслон и храна.
С голямо усилие на волята Ирма се довлече до вратата на колибата, но тук силите окончателно я напуснаха и тя падна безчувствена на земята.
Така измина около час. От унеса я извади силен ритник. Пред очите на Ирма стоеше широкоплещест мъж с груб вид.
— Хей, коя си ти? — извика той и я ритна отново.
Отначало тя помисли, че сънува, но скоро осъзна положението, в което се намираше. Изправи се на крака, като не изпускаше от погледа си ужасния човек, който стоеше пред нея.
— Имайте милост! — продума тя с умоляващ глас.
Мъжът се изсмя пренебрежително в лицето й. Той явно се забавляваше със страха на безпомощната жена. Ирма понечи да побегне, но той веднага й препречи пътя. Изплашена, още повече, Ирма отстъпи назад.
— Имайте милост към една нещастна жена! — каза тя на английски.