— Хейлифстър, излез да видиш каква хубава птичка е долетяла в гнездото ни! — провикна се мъжът.
След малко вратата се отвори и се показа още един мъж. Запретнатите му ръкави откриваха мускулести ръце, а кръстът му беше препасан с широк кожен колан. И той имаше вид на дървар, но суровият вид и на двамата говореше, че това са по-скоро разбойници.
— Помогнете на една нещастна жена! — молеше ги Ирма. — Моля ви, покажете ми пътя за къщата на Йохан Пен!
— Искаш да отидеш при Йохан Пен? Та каква работа имаш с този стар разбойник? — попита единият от мъжете.
— Търся детето си, което се намира там. Помогнете ми, иначе детето ми е изгубено!
Двамата си размениха многозначителни погледи.
— Ако искаш да отидеш при Йохан Пен, трябва да вървиш още около четири часа.
— Моля ви, покажете ми пътя и аз ще ви заплатя за труда!
Това обещание хареса и на двамата и те отново се спогледаха.
Ирма видя това и потрепери. Дали не крояха нещо лошо?
— Добре, хайде! — каза единият от мъжете и тръгна пред нея.
Въпреки че беше съсипана от глад и умора, тя, подтиквана от страх и съмнения, тръгна с тях.
— Ние ще те придружим донякъде — допълни другият.
Ирма със свито сърце им благодари за добрината.
— Трябва да минем през гората — казаха те и показаха с ръка същата посока, от която тя дойде.
Ирма ги погледна с недоверие.
— Нима трябва да минем през голямата гора?
— Разбира се. През нея е най-прекият път.
— Казвате, че този път е най-пряк, значи има и друг?
— Да, но той е с около два часа по-дълъг.
— Предпочитам да тръгна по него — отвърна Ирма, — вместо да минавам отново през гората.
— Добре… Тогава трябва да тръгнеш по брега на реката надясно. Ще стигнеш до нея след около половин час.
Младата жена изслуша обясненията, после извади кесията си. Тя не забеляза алчния блясък, който светна в очите им, когато даде на всеки по две златни монети. Те взеха парите, без да й благодарят.
Когато Ирма тръгна по пътя, който й показаха, очите на двамата мъже я следваха подигравателно.
Те останаха още малко на същото място и обсъждаха нещо, сочейки към жената, скрита вече наполовина от високата трева.
Колкото повече се отдалечаваше от двамата мъже, толкова страхът на Ирма намаляваше. Обедното слънце грееше силно и горещината едва се понасяше. А и нараненото й тяло силно я болеше, но тя не обръщаше внимание на болките.
— Напред!… При детето ми! — окуражаваше се тя, когато силите заплашваха да я напуснат окончателно.
Никаква надежда
Ирма беше вървяла повече от час, когато я лъхна по-прохладен въздух. Спря се, ослуша се и сякаш чу шумоленето на вода. Отново забърза и скоро пред очите й се разгъна сребристият пояс на реката.
Уморената жена седна на тревата да си почине и изведнъж една мисъл прониза съзнанието й. Двамата непознати й бяха казали да върви все надясно, а на нея й се струваше, че ако иска да стигне до къщата на Пен, трябва да държи противоположната посока. Защо я бяха излъгали? Достатъчно убедителен отговор бяха подозрителните им погледи. Ето защо, като поразмисли малко, Ирма реши да не послуша съвета им.
Гладът и жаждата отново я измъчваха. Пийна вода от реката, но не намери нищо, с което да утоли глада си. Бяха изминали повече от двадесет и четири часа, без да хапне нищо. Но тя нямаше време да мисли за себе си, защото грижата за нейната Лидия не я напускаше.
Тя повървя още малко, но внезапно някакъв шум я накара да се обърне. Недалече от нея тревата се поклащаше, но тя не можеше да разбере причината за това. Може би беше някое диво животно, подплашено от нея.
Изведнъж от високата трева изникна човек с брадва на рамо и затича към нея.
Ирма изпищя и поиска да избяга, но човекът я настигна и я хвана за рамото.
— Спри се! — извика той и едва сега тя разпозна в него единия от мъжете, които й бяха показали пътя.
— Дай кесията! — изръмжа отново той, като впи в нея студените си очи.
Ирма извика за помощ, но разбойникът я събори на земята и й взе кесията. След това изсипа съдържанието й в шепата си и преброи парите. Наистина сумата не беше много голяма, но беше достатъчна да осигури съществуването му за известно време.
Докато разбойникът беше зает с преброяването на парите, Ирма възвърна присъствието на духа си. Тя се промъкна незабелязано до брега на реката, готова да посрещне и най-лошото. Разбойникът вдигна поглед от парите и се огледа диво на всички страни. Като видя жената до реката, той се втурна към нея с вдигната брадва. Ирма навреме осъзна опасността и като нямаше друг изход, отчаяно се хвърли в бързата река.