— Ще й отстъпя моето.
— Бог да те благослови! А сега — на работа! Аз ще отида до хана, за да потърся нещо подкрепително.
И Шелер излезе.
Милия отведе графинята в стаята си и започна да я съблича. При вида на израненото й тяло очите й се напълниха със сълзи. Засъхнала кръв имаше по раменете и краката й. Милия проми внимателно раните. Когато най-сетне Ирма можа да легне, тя избухна в ридания.
Милия я гледаше, скована от невъзможността да помогне на графинята.
— То умря — ридаеше Ирма, — а аз все още съм жива… Къде е детето ми? — извика тя сърцераздирателно и понечи да слезе от леглото.
Милия я задържа.
— Миледи — извика тя, — опомнете се! Детето ви е живо.
Тези думи като че подействаха успокоително на Ирма. Тя отпусна глава на възглавницата и промълви с печален глас:
— Жива…
Времето течеше мъчително.
В един момент Ирма протегна ръце и заговори:
— Нищо, нищо не виждам вече от бащината си къща. Само майка ми със зачервени очи пее песента, с която ме е приспивала, когато съм била малка.
И с тъжен глас запя песен от своето детство.
Милия не можа да издържи. Коленичи до леглото и заплака.
Ирма свърши песента. В стаята беше тихо, навън бурята пееше мрачната си песен. Умората надви Милия и тя затвори очи.
Изведнъж чу сърцераздирателен писък и скочи.
— Въздух, въздух! — викаше Ирма, притискайки гърдите си с ръце. — Въздух, задушавам се…
— Боже, какво се е случило? — сънено попита Милия.
Само един поглед обаче беше достатъчен да разбере сериозността на положението. Челото на Ирма беше покрито с пот, гърдите й се повдигаха тежко.
Изплашена, Милия изтича навън и донесе чаша студена вода. Поиска да даде на Ирма да пие, но като видя пламналото й лице, се въздържа. Състоянието на болната се променяше с всяка изминала минута.
— Въздух, въздух!… — извика отново тя.
Милия се уплаши. Обзета от страх за живота на графинята, тя се спусна към прозореца, отвори го и извика в тъмнината:
— Помощ, Шелер, помощ!…
Някаква сянка бързо се приближаваше към къщата.
След малко Шелер като светкавица влетя в стаята. Той моментално разбра, че Ирма имаше опасна треска. Изходът от нея често пъти е смърт, но той се надяваше да спаси клетата жена.
— Донеси ми студена вода и една кърпа — каза той шепнешком, — трябва да й направим компреси.
Милия изпълни нарежданията му.
Още след първия компрес настъпи леко подобрение в състоянието на Ирма. Като констатира това, Шелер не можа да се сдържи и прошепна на Милия:
— Виждаш ли, госпожице, колко изкусен лекар съм! Впрочем трябвало е да стана доктор, тогава болните едва ли щяха да умират.
Милия усмихната не преставаше да подава компреси на Шелер. Ирма се съживяваше като повехнало полско цвете след дъжд. Към три часа сутринта треската попремина и успя да им прошепне няколко думи за благодарност. Те бяха изречени с такава топлота и сърдечност, че и двамата почувстваха как радостта изпълва сърцата им.
След това Ирма спокойно заспа.
Молитвата на една майка
На другия ден слънцето изгря в цялото си великолепие. Бурята беше прочистила въздуха и всичко изглеждаше обновено и свежо. Птичките чуруликаха радостно по дърветата, а звънчетата на домашните животни, които пасяха по обширните ливади, звънтяха ободряващо.
Ирма се събуди и трябваше да минат няколко минути, за да си спомни къде се намира. Шелер дремеше на един стол до леглото.
— Шелер! — извика Ирма. — Не трябва да губим нито минута, трябва да тръгваме веднага!
Шелер се сепна.
— Да, да, трябва да тръгнем — изрече той сънено. — Как се чувствате, графиньо?
— Достатъчно добре, за да не искам да оставам нито минута повече тук.
— Както желаете.
— А къде е Милия?
— Приготвя закуската в кухнята. Такова момиче рядко се среща — каза Шелер с нескрито възхищение. — Защо ли се забави толкова?
Той тръгна към вратата. В същия момент на прага се появи Милия. Носеше поднос с храна и чай.
Като изпи чая, Ирма стана и започна да се облича.
В това време Милия отвори гардероба си и извади една рокля.
— Вземете я, мисис! Тя е обикновена, но е чиста. Не мога да ви оставя да тръгнете с тези дрипи.