— Какво има? — изгърмя срещу Ирма гласът на вратаря.
— Моля да бъда приета в клиниката — аз съм болна — каза Ирма.
Вратарят я изгледа презрително. Нейното окаляно, парцаливо облекло не му вдъхваше доверие.
— Върви си по пътя! Мястото на такива като тебе е в приюта за бедни.
Ирма, недоумяваща, продължаваше да го гледа с умоляващ поглед.
— На тебе говоря, не разбираш ли? Върви си или ще ти покажа пътя — извика вратарят и хвана Ирма грубо за рамото.
В този момент една силна ръка го раздруса и като го блъсна, го запрати чак в другия край на коридора.
— Чакай, мерзавец такъв! Ще те науча аз как да се отнасяш към нещастните болни. Само една дума и ще ти извия врата.
Ненадейно се беше появил чифликчията.
— Елате с мене, мисис — обърна се той към Ирма и като я подкрепяше, я заведе в чакалнята.
— Така. А сега ви пожелавам скорошно оздравяване, за да можете да удържите на обещанието си. Ето нещо, което ще ви потрябва — добави той, като сложи едно пакетче в ръката й.
Ирма леко отблъсна ръката му.
— Представете си, че съм ваш стар познат, комуто не можете да откажете.
С просълзени очи Ирма сложи пакетчето в джоба си и с трескавата си ръка стисна ръката на великодушния човек, който след това се отдалечи. В коридора той срещна една болногледачка.
— Моля ви, погрижете се по-скоро за онази лейди там и нека докторът веднага се заеме с нея — каза той, като пусна една монета в ръката й.
Вратарят му отвори, промърморвайки нещо неразбрано. Чифликчията спря.
— Ще се върна след осем дни. Ако разбера, че си се отнасял зле с дамата, ще ти строша кокалите.
И той тръшна силно вратата след себе си.
В болницата
Ирма седеше в канапето. Тя усещаше пулса в слепите си очи, които сякаш щяха да се пръснат.
— Един момент, мисис — каза влизащата болногледачка. — Доктор Кастър веднага ще дойде.
Ирма вдигна уморените си клепачи.
— Кой е този господин? — попита тя.
— Доктор в нашата клиника — отвърна разговорливата жена. — Болните много го обичат и сигурно вие скоро също ще се сприятелите с него.
Ирма не отговори.
— Да, той има добро сърце — продължаваше да бъбри жената. — От бедните не взема нищо. Дори когато оздравеят, им дава по няколко долара да имат на първо време. Златен човек е нашият доктор, но затова пък…
Тя не довърши. Вратата на съседната стая се отвори и един строен мъж каза с приятелски глас:
— Заповядайте, мисис.
Ирма рязко стана, но веднага се наложи да потърси подкрепа. Услужливата жена й помогна да влезе в кабинета на доктора.
Само един поглед беше достатъчен за доктора, за да разбере, че Ирма е обхваната от силна треска. При това нейната красива фигура донякъде го озадачи.
— Разполагате ли със средства, за да си платите престоя в болницата? — попита той съчувствено, като видя бедното облекло на Ирма.
— Да — отговори тя, тъй като беше намерила една банкнота в пакетчето, което и беше оставил чифликчията.
— Добре, веднага ще ви дам легло, защото трябва да хвърлите тези мокри дрехи.
Някой почука. Младият доктор отиде до вратата.
— Вие ли сте, господин директоре? — попита той изненадано.
— Съобщиха ми, че е пристигнала нова пациентка — каза той, като търсеше с очи Ирма.
— Мисис има силна треска. Веднага ще й намеря легло.
— Къде, в салона ли?
— А къде другаде? — попита учудено доктор Кастър.
Директорът мълчеше. Той сякаш бе омагьосан от красотата на Ирма.
— Бихте ли ми отговорили на няколко въпроса, мисис? — директорът се приближи до нея.
— Но, господин директор, това може да стане и по-късно. Мисис има спешна нужда от помощ и почивка.
Директорът го изгледа сърдито.
— Мисис няма нищо против. Само за няколко минути. Впрочем аз вече наредих да й приготвят стая на първия етаж.
Доктор Кастър се обърна рязко. По лицето му беше изписана изненада.
Директорът седна на писалищната маса.
— Вашето име, ако позволите?
— Ирма Норт.
— Омъжена ли сте?
Ирма не отговори веднага.
— Бях омъжена.
Очите на директора светнаха.