— Още един въпрос. Как е бащиното ви име?
— Графиня Хоенщайн.
Директорът трепна, но замълча. Мълчеше и доктор Кастър. Болногледачката чакаше в съседната стая.
— Всичко е готово, мисис, елате — каза младият доктор и с помощта на болногледачката отведе Ирма по стълбите до първия етаж.
Като я настаниха в кревата, докторът се обърна към помощничката си:
— Погрижи се веднага за лекарства. Днес ти ще обслужваш мисис.
Той хвърли продължителен поглед към Ирма и излезе мълчаливо, като тихо затвори вратата след себе си.
Директорът стоеше сам в стаята на младия доктор. Очите му все още бяха обърнати към вратата, зад която изчезна Ирма.
— Това се казва щастие — промълви той, — никога не съм виждал по-красива жена.
Една цинична усмивка заигра по устните му и от това лицето му придоби отвратително изражение.
Някой почука. Беше болногледачката. Тя влезе, като огледа внимателно коридора.
— Какво прави болната? — попита директорът.
— Спи.
Мъжът направи няколко крачки из стаята.
— Опасна ли е болестта й?
— Има силна треска, но не е опасно.
— Бълнува ли?
— Да. Говори разни неща. Често произнася името на някакво дете, понякога си мисли, че я преследва мечка, а от време на време пита дали вратата е заключена.
— Вратата ли? — попита директорът.
— Да — каза жената, като се мъчеше да срещне очите на директора. — Изглежда, че се бои от вас.
— Съобщи ми веднага щом жената бъде в състояние да става от леглото.
Тя кимна.
— Тогава аз ще й отделя стая до моя апартамент. Мисля, че тази жена е малко разстроена душевно. Одеве тя каза пред мен и доктор Кастър, че била дъщеря на някакъв граф. Трябва да я наблюдаваме непрекъснато. Разбираш, нали?
— Напълно, господин директоре — отговори жената фамилиарно. — Младата жена е страдала много и вашите бащински грижи са крайно необходими, за да не се усложни психичното й състояние.
Последните думи жената произнесе иронично, но директорът не обърна внимание на това, а веднага добави:
— Точно така! Точно така! А после?
— После — продължи болногледачката, като гледаше директора право в лицето, — после ще постъпим по стария изпитан метод за третиране на душевно разстроени. Понякога болните буйстват, но облицованите стени и врати не пропускат виковете навън. Що се отнася до решетките на прозореца, може да й се обясни, че това е предпазна мярка срещу крадците, които изобилстват в този град.
— Мисля, че се разбрахме — прекъсна я директорът. — Ако си гледаш добре работата, няма да имаш основания да се оплакваш от мене.
Той тръгна към вратата, жената го последва.
— Но вие не включихте в сметката д-р Кастър — злорадо каза жената.
— Бъди сигурна, че скоро няма да го виждаш вече тук.
Ирма изгаряше в треска. Тя не подозираше, че двама души чертаят бъдещата й съдба.
Малкото същество, което Ирма често викаше насън, беше на сигурно място, при добри хора. Простите чифликчии се грижеха за него като за свое дете. Милтън се отказа дори от лулата си, защото жена му забеляза, че тютюнът, който пуши, е много лош и че пушекът вреди на малката Лидия.
Отначало жената и дума не даваше да се каже за раздяла с детето, но постепенно в нея настъпи промяна.
Един ден тя заговори на мъжа си:
— Привързах се към това момиченце, струва ми се, че няма да мога да живея без него. Въпреки това не съм щастлива. Напоследък горката му майка нито денем, нито нощем не ми излиза от ума. Иди в града и съобщи, че малкото ангелче се намира вкъщи.
Преследването
Когато Норт, преследван от Роджър и Сам, видя насочените към него оръжия, той се опита да се скрие зад дънера на едно голямо дърво, но преди да стигне до него, прозвучаха два изстрела и остра болка преряза ръката му.
Негърът се спусна към Норт, но той като светкавица изчезна в близкия храсталак.
Преследвачите се спуснаха след него. Кръвта струеше от раната на Норт и той усещаше, че силите му го напускат. Знаеше, че не може да избяга, защото след него оставаха кървави следи. Още няколко минути и той щеше да падне в ръцете на онези, които го гонеха. Норт извади бързо кърпата си и със здравата си ръка превърза раната си. Кръвта вече не капеше по земята. Затова пък краката се огъваха от слабост.