— Която ви дава право да арестувате в Ню Йорк, но не и в Колумбия — каза ханджията усмихнат.
Роджър прехапа устни.
— Ще поискам нареждане от правителството по телеграфа — каза той студено, като тръгна към вратата.
— Почакайте! — извика ханджията. — Нямам никакъв интерес да прикривам един престъпник. Позволявате ли да ви направя едно предложение?
— Говорете!
— Останете тази нощ в салона за хранене. Ако искате, оставете и стража пред вратата. Утре, когато човекът, когото преследвате, си тръгне, можете да го арестувате. Ханът има само един изход, така че той не може да избяга.
Роджър помисли малко. После отиде до вратата и повика Сам.
Норт се вслушваше в шумното хъркане на съседа. Болките в ръката му бяха позатихнали. Той събу ботушите, съблече жилетката и излезе от стаята. В коридора нямаше никой. Норт се промъкна като сянка в съседната стая. Тя не беше заключена. Пердетата на прозореца бяха спуснати и в помещението цареше пълен мрак. Една мисъл премина бързо през главата на Норт: ако в този момент някой дойдеше, той щеше да се окаже в много неудобно положение. Ето защо той се върна до вратата и заключи. Пипнешком Норт започна да претърсва стаята. Скоро ръцете му напипаха сакото и палтото на земевладелеца. В този момент обаче той се препъна в някакъв ботуш.
Спящият се размърда. Норт се скри бързо зад палтото. Хъркането престана.
Изведнъж от леглото се обади силен глас:
— Кой е там?
Никакъв шум.
Земевладелецът драсна клечка кибрит и запали свещта на масата.
— Дявол да го вземе, да не се е промъкнал някой в стаята ми? Чух ясно шум.
Норт погледна крадешком иззад палтото и видя в ръката на човека револвер. Той най-напред освети пространството под кревата, после огледа стаята. Тъкмо се канеше да иде до закачалката, когато погледът му се спря на вратата.
— Ама че съм глупак — каза той, — заключвам вратата и после си въобразявам, че някой се промъква при мене.
Успокоен от това откритие, той се върна при леглото, изгаси свещта и си легна. След малко хъркането му се поднови.
На слабата светлина от свещта Норт беше забелязал, че земевладелецът има еднакъв с неговия ръст. В главата му се роди една смела мисъл. Той се промъкна до масата, където беше видял портфейла с парите, взе го, после откачи дрехите от закачалката и съвсем предпазливо напусна стаята.
Човекът в леглото спеше спокойно.
Хитростта побеждава
Роджър беше взел всички мерки, за да хване Норт. Самият той, облечен в шинела на вратаря, остана в салона за хранене, а Сам зае място на капрата на един файтон близо до хана.
Беше седем часът сутринта, когато някой заслиза по стълбата от втория етаж. Прислужникът, който се навърташе из салона, изгледа учудено слизащия.
— Добро утро, мистър Кадуел, много рано сте станали. В града ли отивате?
Човекът само кимна с глава. Той беше вдигнал яката на връхната дреха и беше нахлупил шапката си чак до ушите.
— Ще се върнете ли за закуска?
Човекът поклати отрицателно глава.
— Кой е този господин? — попита Роджър прислужника.
— Мистър Кадуел, един от най-големите земевладелци в околността — каза с подчертано уважение прислужникът.
Не мина и половин час, когато горе се чу ужасна глъчка. Прислужникът, конярят и млекарят затичаха по стълбите нагоре. Кадуел стоеше на прага на стаята си по долни дрехи.
— Къде са ми дрехите, дяволи проклети? Искам да си тръгвам.
— Вашите дрехи ли? — отговори смаяният прислужник. — Не съм ги вземал.
— Тогава къде са?
— Не зная.
— Чакай тогава, ще те науча аз! — извика ядосаният земевладелец и един ботуш полетя към тримата мъже.
Изведнъж Кадуел си спомни нещо и влезе в стаята. В същия миг оттам долетя вик, подобен на вик на диво животно.
— Ограбен съм, пропаднах!
Той изтича към тримата, като продължаваше да вика:
— Мерзавци, крадци, вие сте ме ограбили! Дайте ми парите или ще ви застрелям.
Разгневеният човек се спусна към масата си, за да вземе револвера, но за негово най-голямо учудване и той беше изчезнал.
Тримата хукнаха по стълбите, Кадуел се спусна след тях, като не преставаше да вика:
— Ще ви удуша, главите ви ще откъсна!
В това време пристигна ханджията.