— Чакаме ви с нетърпение — каза той. — Представете си, капитане, баловете на Сейнт Артай започват.
— Така, така — отвърна лениво капитанът.
— Имаш чудесен пръстен — закачи го отново Бауригърд. — Позволи ми да го разгледам.
Уорънс с безразличие измъкна пръстена от пръста си.
— Каква прелест! — извикаха едновременно Бауригърд и Макдонъл.
Единствено Луис остана спокоен. След малко каза невъзмутимо:
— Оценявам го за три хиляди долара.
— Ще ти се! — изсмя се Бауригърд. — Представи си, капитане, Луис е оценил скъпоценностите на всички дами, с които е танцувал напоследък. Когато го попитах с колко се е запознал досега, отговорът му беше: с брилянти за сто осемдесет и две хиляди шестстотин и петдесет долара.
Младежите се разсмяха. Уорънс остана сериозен.
— Значи дамите тук са богати и носят много скъпоценности — каза той.
— Това е нищо — отвърна Бауригърд. — Почакай само да посетим бала у Сейнт Артай. Ще видиш какво се нарича богатство в Нови Орлеан.
— Толкова ли е богат Сейнт Артай? — попита Макдонъл.
— Оценявам имота му на десет милиона — каза Луис хладнокръвно.
— Най-голямото му съкровище обаче е дъщеря му Луиза Сейнт Артай, най-красивата девойка в Нови Орлеан — добави Бауригърд.
В това време покрай тях мина един младеж.
— Заповядай, Дъблай, тук има още място — повика го Бауригърд.
— Благодаря, бързам — отговори младежът със студена учтивост.
— Не знам какво става с Дъблай напоследък — продължи Бауригърд. — Изглежда ми променен. Избягва ни. А по-рано не се отделяше от нас.
— Изглежда, че аз съм причината — каза усмихнат Уорънс.
— Но какво може да има той против вас? Не, това е изключено — каза поривисто Бауригърд. — Дъблай по-скоро е влюбен, защото само когато човек е влюбен, забравя добрите си приятели.
— Влюбен ли? В коя? — попита Макдонъл с любопитство.
— И слепите виждат: в Луиза Сейнт Артай — отвърна Бауригърд, като се смееше.
— Има ли някакви шансове?
— Шансове ли? Кой може да знае това? Тя се смее и шегува с него, както с целия свят. Родителите й биха били доволни, ако този Дъблай я вземе. Той е един от най-богатите и най-почтените младежи в Нови Орлеан.
Уорънс погледна часовника си.
— Трябва да вървя — каза той, като стана.
— Няма ли да дойдеш с нас утре у Сейнт Артай? — попита Бауригърд.
— Ще се радвам, ако ме представите на това семейство — отговори Уорънс учтиво.
— Разбира се. Ще се срещнем тук в шест часа.
Уорънс кимна и се отдалечи.
Балът
Домът на Сейнт Артай беше приказно осветен. Това беше първият бал, който те даваха след завръщането си от вилата. В салона, чиито стени бяха покрити с огледала, се беше събрало най-отбраното общество на Нови Орлеан.
Луиза Сейнт Артай, седемнадесетгодишна девойка, елегантно облечена, беше в центъра на група младежи, които се надпреварваха да я ухажват.
Баща й произлизаше от стар френски род, а майка й — от Нормандия. Момичето имаше буйна, черна коса и сини, подобни на две бистри езера очи. Тя беше наследила най-хубавото от родителите си, съчетано у нея в една прекрасна хармония.
— Задължението ми днес е да посрещам гостите, затова не ме задържайте повече — каза Луиза, като се смееше, след което тръгна към вратата на салона, през която тъкмо влизаше друга група младежи.
Дъблай се приближи с щастливо изражение към Луиза. Тя го поздрави любезно. Бяха приятели от детинство. Израснаха заедно, тъй като Сейнт Артай отгледа Дъблай, чиито родители отдавна бяха умрели. Той управляваше имота му до неговото пълнолетие.
Дъблай и Луиза размениха само няколко думи, защото девойката трябваше да посрещне други гости. В мига, в който тя се обърна, погледът й срещна този на Уорънс, който тъкмо се изправяше след почтителния си поклон. Бауригърд представи приятелите си. Луиза напразно търсеше някаква любезна дума за тях. Тайнствените и мечтателни очи на капитана я бяха смутили и объркали. Тя се върна при Дъблай, който поздравяваше родителите й, които отидоха до групата на Бауригърд. Представиха им Уорънс. Гордата му и благородна осанка ги впечатли, както и всички в Нови Орлеан, където доста се говореше за този интересен чужденец. Домакинът стисна ръката му с любезна усмивка.
— Заповядайте, капитане! Позволете ми да ви представя племенницата си.