Ирма беше при Мери и чакаше с нетърпение пристигането на шефа на полицията. На настоятелните запитвания на господарката за причината за безпокойството й Ирма съобщи за отвличането на Лидия, без да сподели своите съмнения относно похитителя. Искаше да говори още веднъж с Артур. Тя изчака удобен момент и отиде в стаята му.
— Идваш да ми съобщиш решението си, нали? — каза той лукаво.
— Ти изпълни заканата си и открадна детето — единственото нещо, което притежавах на света.
— Ти сама ме принуди на това.
— Имай милост! — извика Ирма и вдигна умолително ръце. — Спомни си деня, в който ми се кълнеше във вярност и любов.
— Излишно е да споменаваш това сега — прекъсна я той нетърпеливо.
— Ти си жесток и безсърдечен. Моля те за последен път да ми върнеш детето.
— И аз имам права върху това дете, защото съм негов баща.
— Отдавна си загубил тези права, още от деня, в който ме изостави.
— Тогава се закълни, че няма да кажеш на никого за брака си с мен.
— И да бъда считана за пропаднала жена, а детето ми за незаконородено?
— За мен това няма значение. Важното е да не стане известно, че някога съм бил твой съпруг.
Ирма му хвърли презрителен поглед. Той я унижаваше дотам, че искаше да я сведе до положението на негова държанка.
— Това, което искаш, никога няма да стане — извика тя.
— Тогава и детето никога няма да ти бъде върнато.
— Но ти ще влезеш в затвора! — каза тя твърдо. — Всеки момент ще дойде мистър Роджър и аз ще те предам на него.
— Твоите закани не ме плашат. Взел съм мерки, за да се защитя от тях.
— Но аз ще те разоблича!
В тази минута мисис Мери се показа на вратата. Тя чу последните думи, Артур отиде при жена си и каза спокойно:
— Виждаш ли какво сме направили? Взели сме в къщата си една луда жена.
Мери стрелна с очи Ирма.
— Добре, че дойдохте, мисис Гулд — каза Ирма решително. — Трябва да ви призная всичко, за да разберете какво става около вас. Този човек не е Йохан Гулд, той се казва Артур Норт. Излъгал ви е, както излъга и мен — неговата законна съпруга.
Мери стисна ръцете на Ирма и я запита съчувствено:
— Какво става с теб, Ирма?
— Този човек е злодей, шарлатанин. Той се ожени за мен, напусна ме и се свърза с вас, премълчавайки миналото си.
— Страданията са размътили мозъка й — забеляза Артур. — Ще я изпратя в лудница, защото иначе може да ни направи тук някоя пакост.
— О, господи — възкликна Ирма. — Той иска да ме изкара луда, за да се отърве от мен. Не се спира пред нищо. Това е същият човек, който ме открадна като графиня Хоенщайн от дома на моите родители, след като ме заслепи и измами със своите клетви за вярност и любов. Венча се с мен и когато бях вече бременна, подло ме изостави.
— Съжали се, Йохан, какво се е случило с тази жена?
— Тя е съвсем полудяла. Не можем повече да я държим в нашия дом.
— Потърсих го — продължаваше Ирма. — Дойдох чак тук, в Америка, заедно с болното си и гладно дете. Най-после го намерих, но той вече се беше оженил за вас. И когато научих, че живее тук, в тази къща…
Мери се изплаши. Въпреки убедителността на думите на Ирма тя помисли, че нещастната жена наистина е с помрачен ум.
— Погледнете този човек, грехът е изписан на челото му — каза Ирма, като посочи Артур. — Мразя го, той направи и двете ни нещастни. Но пред вас е още по-виновен, защото уби баща ви.
Мери нададе пронизителен писък и се хвърли в прегръдките на Артур.
— Лекарите веднага ще дойдат да я отведат — каза той, успокоявайки жена си, която трепереше като лист.
— Не му вярвайте! Послушайте мен, Мери — продължи Ирма. — Чудно е, че страданията, които ми причини, не са успели наистина да помрачат съзнанието ми. Но и с последния смъртоносен удар, който сега иска да ми нанесе, пак няма да сполучи. Имам доказателства и документи. Те са у мен и ще потвърдят моите показания пред съда.
Тя излезе, за да донесе документите.
— Това, което видях, е ужасно — сподели Мери с Артур. — Много съжалявам тази бедна жена, Йохан. Допускам, че това, което тя ми разказа тази сутрин — за открадването на детето, — също е приумица на лудостта й.
— Нито дума от това, което тя каза, не отговаря на истината. Но да не се тревожим повече. Тази луда е опасна, ако я оставим на свобода.
— Имаш право, Йохан. Страх ме е от нея. Тя каза, че ти си убил баща ми.