— Обикнах ви още от първия миг, в който ви видях. Вие ме доведохте до отчаяние със своята студенина, а сега искате да заминете.
Силите я напуснаха, тя се олюля. Капитанът я подхвана и я сложи внимателно на стола. После коленичи пред нея и покри лицето й с пламенни целувки.
— Луиза, любима — зашепна той на девойката, която помисли, че сънува, — изслушай ме! Винаги съм те обичал, но избягвах да ти открия тайната си, защото мислех, че сърцето ти не е свободно. Само затова исках да напусна Нови Орлеан.
Луиза придърпа Уорънс към себе си.
— И кой мислиш, че е завладял сърцето ми?
— Дъблай — прошепна Уорънс.
— Той ми е приятел от детинство. Аз го обичам като брат.
— Наистина ли ме обичаш?
В черните очи на Уорънс лумнаха диви пламъчета.
— Луиза, любов моя, щастие мое! — шепнеше Уорънс, като притискаше до гърдите си упоеното от щастие момиче.
— Прости ми, любими, прости ми! — молеше Луиза и гласът й звучеше трогателно и по детски наивно. — Ако само знаеше колко те обичам, ако знаеше, че образът ти не ме оставяше нито денем, нито нощем, нямаше да ми се сърдиш. Закълни ми се, любими, че ще ме любиш вечно, че ще бъдеш мой завинаги! — добави развълнувано Луиза.
— Заклевам ти се, ангел мой! — каза Уорънс тържествено. — Никога няма да те напусна, дори смъртта не ще може да ни раздели.
Девойката се притисна към Уорънс и тихо заплака от щастие.
— Не бих могла да живея без тебе — каза тя. — Любовта ми е толкова голяма, че ще умра, ако ме оставиш.
Уорънс я притисна и целуна мокрите й очи.
— Не говори така, божествена, не говори за смърт! Нас ни чака живот и щастие!
— Какви прекрасни очи имаш! — каза внезапно Луиза.
Уорънс тихо се засмя.
— Значи ти се влюби в очите ми? Но и мене ме плениха твоите очи. Никога не съм виждал нещо по-прекрасно от черната ти коса и сините ти очи.
Те се прегърнаха и тръгнаха из тъмните алеи на парка, упоени от щастие.
Уви! Ако невинната девойка можеше само за миг да надзърне в душата на своя любим, небето на нейното щастие щеше да се продъни.
Мислите гъмжаха в главата на Уорънс. Най-трудната част от плана му беше изпълнена: Луиза му принадлежеше. За този подлец нямаше нищо свято. Той не признаваше нищо друго, освен жълтия метал на парите.
Сега пред него се откриваха нови възможности за бъдещето и той трябваше да помисли за него…
Както крачеше редом с красивата девойка, в съзнанието му се пробуди споменът за един друг парк, из чиито алеи той беше бродил със също така красиво, мило същество, което му нашепваше любовни думи. Но тогава влюбената двойка не гледаха смълчани палми, а елхи и дъбове си шепнеха за любовта на графската дъщеря Ирма.
Уорънс се опита да пропъди този спомен. Луиза му помогна, като го върна към действителността със страстните си признания.
Интригата
След няколко дни истинска сензация сред висшето общество на Нови Орлеан предизвика следното известие:
„Луиза Сейнт Артай и капитан Джордж Уорънс — сгодени.“
Приятелите на капитана бяха много изненадани, защото той нито с една дума не беше издал любовта си към Луиза. Тримата приятели тъкмо влизаха в парка на богатия плантатор, когато Бауригърд се обърна и забеляза една фигура, скрита сред дърветата. Той я позна и се приближи към нея.
— Дъблай — каза той съчувствено, — онова, което се е случило, вече не може да се поправи, затова бъди мъж!
— Имаш право, Бауригърд — отговори Дъблай след малка пауза, — но мисълта, че тъкмо капитанът ми отнема любимата, ме довежда до лудост. Ако тя беше избрала тебе или Луис, или който и да е от нашите приятели, аз бих се оттеглил, макар и със съкрушено сърце.
— Но, за Бога, какво имаш против капитана? — попита Бауригърд изненадано.
— Не знам, един вътрешен глас ми казва, че той ще направи Луиза нещастна. В очите му има нещо страшно. Само смъртта гледа така жертвите си.
Бауригърд не отговори, но когато вдигна глава, Дъблай беше изчезнал.
Приятелите поднесоха поздравленията си на годениците и на щастливите родители на Луиза.
— Ето за такъв зет си мечтаех — каза старият Сейнт Артай: — млад, хубав офицер, притежаващ огромно богатство.
— Значи капитанът е много богат! — каза Макдонъл учуден.