— Но защо, любов моя? — попита учудено Уорънс.
— Затова, че понякога не ми обръщате внимание и непрекъснато се занимавате с братовчедката ми.
В очите й блеснаха сълзи.
— Охо, ревността говори! — каза, смеейки се, Уорънс.
Двамата приближиха до беседката.
— Елате, любов моя! Облегнете главата си на гърдите ми и ми се скарайте!
— Обичам ви! — каза девойката. — Обичам ви с такава страст, че когато не ви видя, ходя като болна през целия ден. Знаете ли какви странни мисли ме спохождат тогава! Те не ме оставят и нощем и се въплъщават в ужасни сънища. Снощи например сънувах, че си ме напуснал и си се оженил за друга. Скочих от леглото и нададох ужасен вик. Веднага си спомних за горката Мейбъл, която бе сполетяна от такова нещо.
— Коя е Мейбъл? — попита капитанът.
— Една от най-добрите ми приятелки. Тя се запозна с един човек, който се намираше тук случайно, и се влюби в него. Той поиска ръката й и двамата скоро се венчаха. Представи си, Джордж, този човек се оказа мошеник! Малко след сватбата изчезна, като задигна всичките й скъпоценности. По-късно се узна, че той не е никакъв мексиканец, за какъвто се представяше, и че бил почти женен. Женен бил този подлец, който прелъсти приятелката ми! Можеш ли да си представиш подобно нещо, Джордж?
— Негодник! — шепнеха устните на Уорънс. — И какво стана с приятелката ви?
— След този позор родителите й се изселиха от Нови Орлеан. Нещастната Мейбъл преживя остатъка от живота си в един приют за душевноболни.
Настъпи продължителна пауза. Изведнъж Луиза попита:
— Любими, ще ми отговорите ли на един въпрос, който отдавна ме измъчва?
— Бъдете сигурна, че ще ви отговоря, слънце мое.
— Кажете ми честно: обичали ли сте някога?
Тайнствена усмивка заигра по устните на Уорънс.
— Но, мила моя, как може да ме питате за подобно нещо! Сега, когато имам вас, ми се струва, че по-рано любовта е била чужда за мене.
— Което ще рече, че аз съм ви първата любов? — каза свенливо девойката.
— Да, вие сте първата ми любов — отговори Уорънс и я накара да замълчи с една продължителна целувка.
После мълчаливо тръгнаха към вилата.
Сейнт Артай беше на верандата.
— Майка ти те чака да й помогнеш, дете мое — каза той на дъщеря си. Момичето изтича вкъщи.
— Докато жените свършат, можем да изпушим по една цигара и да си поприказваме малко — каза бащата, като седна до Уорънс.
Настъпи кратка пауза.
— Днес една нюйоркска банка ми предложи да купя значителен брой акции — подхвана разговор Сейнт Артай. — Знаеш ли нещо за стойността на тези книжа, любезни ми сине?
Уорънс изтърси пепелта от цигарата си.
— Мисля, че разбирам малко от акции и други подобни — отговори, смеейки се, капитанът.
— Тогава да отидем в кабинета ми да ти ги покажа.
Сейнт Артай се приближи до задната стена на кабинета си и дръпна една завеса, която закриваше голяма желязна каса.
— Ето къде съхранявам съкровищата си — каза той, като извади от джоба си връзка ключове с различна големина и форма.
Уорънс гледаше равнодушно. Под маската на безразличие обаче очите му с най-голямо внимание следяха всяко движение на стария господин.
— Чудесна каса — каза най-сетне той лениво. — И аз ще си купя подобна, защото след няколко дни ще трябва да съхранявам големи суми.
— Трябва да го направиш! — отговори старият плантатор. — Но приближи се, моля ти се, и сам се увери в чудесния механизъм на касата. Един касоразбивач, колкото и изкусен да бъде той, може с часове да търси секретите сред безбройните орнаменти, с които е украсена външната част на касата. В четирите ъгъла виждаш женски фигури, около тях — венци от рози. Женската фигура в горния ляв ъгъл е богинята пазителка на съкровището. Преброявам розите от нейната страна: една, две, три… пет, стой! Сега натискам шестия към ръката на жената, вдигната към главата… Така!
Чу се лек шум, няколко рози се раздвижиха и под тях се показаха ключалките.
— Великолепно! — извика Уорънс, чиито очи бяха проследили и най-малкото движение на Сейнт Артай.
— Но това още не е всичко — каза словоохотливият плантатор. — Това бяха вторите секрети. Сега натискам това копче.
Една плоча се отвори и откри огромна ключалка, заобиколена с множество букви.
— Сега буквите са в безпорядък. Само онзи, който знае определената дума, може да отвори последния секрет… Доставя ми удоволствие — продължи Сейнт Артай — да измислям интересни думи.