Той започна да размества буквите, от които състави думата „крадец“. После пъхна ключа в ключалката и дебелата стоманена врата се отвори безшумно.
— Това наистина е оригинално — каза Уорънс.
В касата на Сейнт Артай имаше дебели пачки с банкноти, цели пакети с акции и торбички със злато. Това беше едно несметно богатство. Уорънс го наблюдаваше алчно.
Сейнт Артай показа новите акции на бъдещия си зет, който потвърди тяхната ценност, затвори касата и двамата мъже напуснаха кабинета.
На верандата ги очакваха мисис Сейнт Артай и Луиза. Уорънс постоя още един час, след което се сбогува със семейството.
По пътя за града той се отдаде на мислите си. Не можеше да се освободи от чувството, че го грози голяма опасност. Неговата неудържима страст към картите и разсипничеството бяха стопили парите на мисис Боушъмп. Надеждата му сега беше в бъдещия му тъст, от когото се надяваше да получи преди или след венчавката една значителна сума. Но ако не получеше нищо? Тогава не му оставаше друго, освен да бяга колкото може по-бързо.
Потънал в мислите си, той незабелязано стигна до града. Изпита необходимост да се поразсее и тъй като за клуба беше късно, тръгна към кафенето.
На една маса стояха Бауригърд, Луис, Макдонъл и Дъблай.
Тримата младежи поздравиха радостно Уорънс, единствено Дъблай кимна студено. Капитанът се направи, че не забеляза това.
— Ето и нашия щастлив годеник — пошегува се Бауригърд.
— Другият петък капитанът ще надене брачния хомот — продължи той в същия дух. — Целият град говори само за тази сватба.
Приятелите се засмяха. Само Дъблай гледаше втренчено пред себе си. Лицето му беше бледо като восък.
Неочаквано той се обърна към Уорънс.
— Позволявате ли да ви попитам нещо?
Уорънс се поклони с ледена учтивост.
— Не сте ли живели по-продължително време в Ню Йорк? — попита Дъблай с леко треперещ глас.
— Не, в Ню Йорк съм бил само за кратко време — отговори Уорънс небрежно.
— Имате ли там някой роднина, който много да прилича на вас и да се нарича Гулд?
Капитанът поглаждаше брадата си.
— Това име ми е съвършено непознато — изрече бавно той.
— Извинете ме тогава!
— Моля!
След това кратко обяснение между двамата разговорът на масата не можа да потръгне. Капитанът стана и си взе сбогом.
Когато се качваше по стълбата на хотела, той си помисли: „Няма съмнение, че той ме е видял някъде и че ме позна. Сега трябва да действам максимално бързо, иначе планът ми може да се провали в последния миг. Трябва да обера Сейнт Артай и да унищожа Дъблай. Хосе трябва да го наблюдава и да ме отърве от този опасен човек“.
Уорънс остана буден до късно през нощта и заедно с Хосе обмисляше пъкления си план.
Човекът
Досега ние проследявахме живота на Артур Норт, погълнат изцяло от борбата си с Ирма и с полицията, която го преследва. Време е да надникнем в тайните кътчета на неговата душа, където бяха пружините на тази зловеща борба.
Човек се ражда добър и само при изключителни случаи и при психическа обремененост той проявява склонност към отклонение от общия порядък на едно мирно съжителство с подобните нему, с ближните му.
Може би при раждането на Норт са действали много негативни обстоятелства. Много отрицателни качества са се вплели в неговия темперамент и характер, много ненавист към хората и жажда да се ползва от живота повече, отколкото е прието в рамките на обществото, са били унаследени от прадедите му.
При израстването на детето в определена среда, обстановка и отношение между обкръжаващите го хора обаче важна роля играят вече не унаследени, а лежащи извън неговия характер обстоятелства. Отношенията ни към много хора оказват влияние върху тяхното отношение към нас. Внушението е мощен фактор, чието въздействие в много случаи още нито възпитателите, нито мислителите са могли точно да предвидят.
Артур се роди и израсна като извънредно здрав и физически силен човек. Той беше надарен с една рядко срещана красота на тялото и лицето.
Възпитанието ни е такова, че ние често оценяваме хората не по тяхната душевна доброта, а по физическата им красота. Навсякъде във физически хубавия човек хората виждат благородния и добър човек и винаги са готови предварително да допуснат само отрицателни нравствени качества у скромния, некрасив, слаб, съсухрен, с грозно лице човек. На красивия мъж и красивата жена всичко е простено, а на грозните всичко е забранено от раждането им до смъртта. Отрича им се дори най-святото право — на любов, което всъщност е правото на продължение на човешкия род. Всички книги и песни славословят единствено красотата и само тя се смята за добродетел. Когато някъде искат да изобразят подлеца, и писателите, и художниците избират като негов образ външно — грозен човек, без да се съобразяват с факта, че двете неща рядко съвпадат в действителността.