Само едно нещо не притежаваше Артур — власт. Ако я имаше, той щеше да потопи земята в кърви…
Мъките на ревността
Ужасна мъка разкъсваше сърцето на Дъблай. Той не можеше да се помири с мисълта, че неговата обична Луиза щеше да се омъжи за един човек, когото той инстинктивно мразеше. Получи покана, на която отказа под предлог, че трябва да замине по спешна работа. Той съзнаваше, че не е по силите му да присъства на брачната церемония и да бъде свидетел на щастието на своя съперник.
Два дни преди церемонията Дъблай се качи на парахода, който го отведе в северните щати. Привечер той пристигна в Уиксбърг, но не се задържа в този град, защото мъката не му даваше покой. В Атланта живееха негови добри приятели и той реши да замине за там и да излее пред тях насъбралата се в сърцето му мъка, още повече че те неведнъж го бяха канили да ги посети.
Мръкваше, когато влакът пристигна на станция Джексън. Тук Дъблай трябваше да чака половин час връзката с Атланта. Той влезе в чакалнята, седна на една маса и си поръча някакво питие. В същия миг вратата се отвори и някакъв човек със синя риза и с голям куп книжа под мишница влезе в залата.
— Какво искаш? — попита келнерът.
— Искам да залепя една обява.
Келнерът му показа специално определеното за това място.
Скоро, подтиквани от любопитство, няколко пътника наобиколиха обявата. Дъблай остана спокойно на мястото си.
Изведнъж няколко откъслечни думи стигнаха до ушите му и го накараха да излезе от мрачния си унес:
— Убиец!… Двубрачие… Гулд…
Това име накара Дъблай да скочи от мястото си. Той бързо се приближи към обявата. В мига, в който я погледна, той трепна като от токов удар. Не вярваше на очите си. Върху обявата имаше снимка на човек, в когото той разпозна Уорънс. Дъблай едва се удържа на краката си. Най-сетне той се съвзе и можа да прочете целия текст.
„Заповед за арестуване
Настоящата заповед се издава във връзка с деянията на Артур Норт, немец, преименувал се на Йохан Гулд, обвинен в следните престъпления: двубрачие, убийство и грабеж над тъста му, рентиера Шмит от Ню Йорк. Призовават се всички полицейски власти, както и всички частни лица да арестуват или веднага да съобщят за местонахождението на гореспоменатия Норт в най-близкия полицейски участък.
Правителствата на Мисисипи, Алабама, Джорджия“.
Следваха отличителни белези на търсения, придружени от следния обяснителен текст:
„Съществуват неопровержими доказателства, че престъпникът, който се е специализирал в присвояването на зестри, е заминал за южните щати, където благодарение на изисканите си маниери вероятно е успял да влезе във висшите кръгове и има опасност да оплете в мрежите си нови жертви“.
За Дъблай вече не подлежеше на каквото и да е съмнение фактът, че Уорънс, Гулд и Норт са едно и също лице. Една-единствена мисъл го занимаваше в този момент: да се върне колкото е възможно по-бързо в Нови Орлеан и да спаси Луиза.
Той се втурна към касата, разбута пътниците, някои от които учудено поклатиха глави.
— Кога тръгва влакът за Нови Орлеан?
— Утре в девет и тридесет — отговори служителят. — Днешният отпътува преди малко.
— Няма ли друг?
— Не, мистър, по линията за Нови Орлеан пътуват малко хора.
— А кога тръгва последният влак за Уиксбърг?
— Тази вечер в единадесет.
Дъблай се замисли. Ако успееше за парахода, в най-добрия случай той щеше да пристигне в Нови Орлеан едва на втория ден вечерта. Ако тръгнеше със сутрешния влак, щеше да пристигне един час по-рано. А венчавката беше определена за десет сутринта. Веднага след нея Уорънс възнамеряваше да тръгне заедно с младата си жена на сватбено пътешествие.
Дъблай беше отчаян. Той закрачи напред-назад, без да може да вземе определено решение.
Изведнъж му хрумна някаква мисъл, той се качи на една кола и се отправи към града, който беше на няколко мили от станцията. Искаше да потърси помощта на полицията, защото се сети, че заповедта за арестуването на Норт щеше да пристигне в Нови Орлеан едва след няколко дни, така че дори ако Дъблай пристигнеше навреме там, той не би могъл да предприеме нищо против него.
Колата спря пред някакъв полицейски пост.
В коридора Дъблай срещна един полицай.