— Идвам по една много важна работа. Има ли някой от началниците ви тук?
— Не — отговори полицаят. — Това е малък пост, където има само един полицай, така че трябва да идете в Уиксбърг.
Дъблай понечи да си тръгне, но изведнъж в главата му възникна нова идея.
— Бихте ли ми казали кой е наредил да се разлепи заповедта за арестуването на Гулд?
— Мистър Роджър, шефът на нюйоркската полиция.
Дъблай погледна учудено полицая.
— Да, той се е договорил с трите правителства, но работата произтича от него.
— Къде се намира сега мистър Роджър? Искам да говоря с него.
— Замина за Раймънд, защото смяташе, че там може да открие следите на престъпника.
— Какво е разстоянието оттук до Раймънд?
— Около двадесет мили, но трябва да имате добра кола, тъй като пътищата са лоши.
— Ще тръгна на кон. Надявам се, че мога да намеря подходящ тук?
— Толкова ли е важно?
— Въпрос на живот и смърт! — отговори раздразнено младият креол.
— Елате с мене тогава! Тук наблизо има един кон, който можете да вземете, разбира се, срещу заплащане.
Половин час по-късно Дъблай потегли за Раймънд.
Той не се придвижваше много бързо, тъй като в тъмнината конят стъпваше предпазливо по осеяния с препятствия път. На всичко отгоре Дъблай изгуби и пътя и когато изведнъж се озова сред откритото поле, той беше принуден да спре и да изчака настъпването на деня.
Така Дъблай изгуби в напразни лутания скъпоценното си време и когато на следващия ден видя първите къщи на Раймънд, часът беше вече осем. В десет трябваше да се извърши венчалният обред на Луиза с мнимия капитан Уорънс.
Ужасно безпокойство обзе младежа. Сега всичките му надежди бяха в Роджър, шефа на нюйоркската полиция. Може би той имаше начин да попречи на плановете на престъпника и да спаси нищо неподозиращата Луиза.
Дъблай насочи коня си към градския площад.
— Не знаете ли къде се намира мистър Роджър, шефът на нюйоркската полиция?
— При градския съдия, малко по-нагоре по улицата.
Дъблай забърза пеша нататък, като остави изморения кон на произвола на съдбата. Едно дете го хвана за поводите и последва с него тичащия мъж.
Дъблай изкачи стъпалата с два-три скока и влетя в стаята, където стояха Роджър и градският съдия.
Съдията тъкмо казваше:
— Няма съмнение, че човекът, когото търсите, е заминал надалече. Тръгнали сте по грешни следи.
Роджър погледна замислено настрани и видя задъханият креол.
Към Нови Орлеан
— С мистър Роджър, шефа на нюйоркската полиция, ли имам честта да говоря? — попита спокойно Дъблай.
Роджър леко се поклони.
— О, тогава ви моля да ме изслушате! Става дума за престъпника, когото търсите. Аз зная къде се намира.
— Знаете къде се намира? — извикаха едновременно Роджър и съдията.
— Да, и в този миг той извършва онова престъпление, което може би ще бъде връх на всичките му досегашни деяния.
— Тогава трябва незабавно да тръгнем — каза Роджър. — Колата ми е готова.
— Това е невъзможно! — извика отчаяно Дъблай.
— Всъщност къде е Норт?
— В Нови Орлеан.
— Откога? — попита Роджър.
— От около три месеца.
— Да не би да се заблуждавате? Може би сте се припознали?
— Не, не, не вярвам. Само веднъж в живота си мога да видя образ, подобен на неговия, и никога вече няма да го забравя.
— Виждали ли сте го преди?
— Да. В Ню Йорк. Като Йохан Гулд.
— В такъв случай няма съмнение, че е той. Какви са му намеренията сега?
— Той смята да се ожени отново.
При спомена за това Дъблай се намръщи.
— Няма да се учудя, ако чуя, че пак сключва един много изгоден за него брак.
Дъблай кимна.
— И кога ще бъде венчавката?
Младият креол извади нервно часовника си.
— След час и половина — промълви той отчаяно.
Роджър не отместваше поглед от младия мъж.
— Че търсим Гулд, узнахте от моята заповед за арестуване, нали? Кога я четохте?
— Снощи в Джексън.
— Защо, когато разбрахте, че съм тук, не ми телеграфирахте?
Дъблай се удари по челото.
— За това изобщо не помислих! — ядоса се той.
— Тогава да вървим! Все още има време — извика полковникът.