— Моля, убедете се сам — отвърна директорът.
Ирма стоеше насред стаята. Очите й бяха пълни със сълзи. Тя приличаше на изплашена сърна и беше толкова хубава в безкрайната си мъка, че членовете на комисията се спряха и я загледаха с израз на възхищение и удивление.
Директорът пръв наруши мълчанието.
— Извинете, ако ви безпокоим, но господа инспекторите желаят лично от вас да узнаят дали имате нужда от нещо и дали сте доволни от порядките.
— Не мога да се оплача от режима в клиниката — започна Ирма, — но…
В стаята беше толкова тихо, че би могло да се чуе бръмченето на муха. При думите на Ирма директорът изтръпна. Той целият се превърна в слух.
— … Но — продължи Ирма — аз се чувствам напълно здрава и искам да си отида, а не ме пускат. Защо ме държат насила тук, щом нямат основание за това?
Професор Бригтън се приближи до Ирма.
— Това ще предоставим за решение на д-р Стивънс — каза кротко той. — Докторът е всепризнат специалист и той най-добре преценява дали още се нуждаете от клинично лечение или не.
Д-р Стивънс въздъхна облекчено.
— Освен това ме заключват без причина в тази стая — продължи бавно Ирма.
Лицето на професора се помрачи. Той се обърна към д-р Стивънс.
— Да си призная, тази дама не ми изглежда толкова болна, че да бъдат оправдани подобни строги мерки спрямо нея.
За момент директорът почувства, че самообладанието му го напуска, но с голямо усилие на волята той успя да се овладее и да отговори:
— Заключваме вратата, защото тази дама започна прекалено да своеволничи. Обича да се разхожда, най-вече през хладните нощи, а нощните разходки са крайно вредни за здравето й. Що се отнася до твърдението й, че сме посягали на личната й свобода, то е лишено от основания. Затова най-красноречиво говори фактът, че аз оставих на нейно разположение собствената си градина.
— Така — каза многозначително професорът. — Намерихте ли други, по-съществени основания, освен безвредните й опити за нощни разходки?
— Да — отговори директорът, — мисис страда от манията, че е дъщеря на някакъв граф.
— Това е вярно — каза Ирма.
Настъпи смущение. Членовете на комисията се спогледаха, но никой не каза нито дума. Професор Бригтън пръв наруши мълчанието.
— Може би имате документи, с които можете да докажете произхода си?
— Не — отговори Ирма, — мъжът ми ги открадна.
— Защо?
— Защото се боеше, че ще го издам на полицията… Той беше встъпил незаконно в двубрачие — добави Ирма, като се изчерви.
Професор Бригтън се усмихна съчувствено.
— Ето, вие чувате сам — прошепна му директорът.
— И за да ме обезвреди напълно — продължи младата жена, — той не се поколеба да ме изпрати в една лудница, от която после бях освободена — продължи младата жена. — Отгоре на всичко загубих и детето си…
— Тя няма деца — прошепна директорът.
— Откъде знаете? — попита тихо професорът.
— Аз смятам тази история за женитба, дете и прочее за плод на болното й въображение. Тя е дъщеря на един фермер и една нещастна любов я доведе в моята клиника. Родителите й са спокойни, защото аз им обещах да положа всички усилия да излекувам дъщеря им.
Професорът поклати глава. Той вече беше вън от всяко съмнение относно правотата на думите на своя колега — директора на клиниката. Обърна се към Ирма и й каза кротко:
— Рано е още да напуснете клиниката. Имайте доверие в д-р Стивънс. Подчинявайте му се напълно и скоро ще бъдете напълно здрава.
Сълзи бликнаха от очите на Ирма. Тя искаше да помоли стария господин да я освободи от ужасната клиника, но срамът и гордостта я задържаха. Разбра, че всички членове на комисията погледнаха с недоверие на разказа й.
Когато гостите, придружени от директора, напуснаха стаята, тя падна на един стол и закри с ръце обляното от сълзи лице. Струваше й се, че небето и земята са се наговорили да я унищожат…
Опит за похищение
Д-р Стивънс изпрати членовете на комисията и се върна в кабинета си. Наистина той успя да ги заблуди, но не беше напълно спокоен.
Някой почука и без да дочака отговор, влезе в стаята. Беше болногледачката.
— Без малко да си навлечем неприятности — каза злобно тя. — Не разбирам как можа този старец да зърне с късогледите си очи фигурата на прозореца! Дали някой не му е казал нещо. Може би д-р Кастър?