Джим погледна към Роджър.
— Търговец на въглища ли е?
— Ела с мен, приятел — отговори агентът и заведе Джим до масата на Роджър.
— Заповядай, седни.
Джим погледна с крайчеца на окото си непознатия господин и го поздрави.
— Вие въглищар ли сте? — попита Роджър, след като Джим и Макнийл седнаха на неговата маса.
— Да, милорд, аз съм въглищар, наричат ме Джим Самсън.
— Кой беше човекът, който си отиде преди малко? — попита Макнийл.
— Казва се Хари, презимето му не зная.
— При него има едно момиченце — каза ирландецът.
Очите на Джим, бездруго блестящи от грога, се оживиха.
Той усети накъде биеха двамата непознати и изръмжа:
— А… Аз само се пошегувах.
Роджър забеляза, че Джим се държеше предпазливо и се канеше да се измъкне. Той каза:
— Търся двама смели и работливи мъже. Веднага ще ангажирам и него, и тебе. Можеш ли да го доведеш тук?
— Хей, кръчмарю, донеси една чаша грог, но да е по-голяма! — извика ирландецът.
— Непременно Хари ли трябва да бъде, милорд? Не може ли някой друг? Тук има и други смели и работливи мъже.
— Знаеш ли къде живее Хари?
— Как да не знам, милорд!
— Тогава трябва да ме заведеш при него.
Кръчмарят донесе голяма чаша с грог.
— Наздраве! — каза Джим, чукна се и отпи. Беше много доволен. — Грогът е моят живот — продължи той и сръбна още веднъж с удоволствие.
— Да си говорим открито, приятел — каза Макнийл и сложи ръка върху рамото на Джим. — Можеш да спечелиш добри пари от този господин.
Роджър извади една десетдоларова банкнота и я сложи пред Джим. Джим погледна банкнотата с крайчеца на окото си.
— Не искам нищо друго от тебе, освен да ми кажеш къде живее Хари?
— Разбирам, милорд, искате да знаете това заради момиченцето.
— Ти си разбран човек — каза Макнийл.
Джим отново пи, защото грогът му хареса.
— Бих искал по-скоро да говоря с Хари и да видя момиченцето — каза Роджър. — Искаш ли да спечелиш тези десет долара?
— Аз съм беден човек, милорд. За десет долара ще направя всичко, което се иска от мен.
— Добре тогава, кажи къде живее твоят другар Хари?
— И да исках, пак нямаше да мога, защото там няма нито улици, нито номера.
— Познаваш ли къщата му?
— Може и да не я позная.
— Можеш ли да ни заведеш?
Роджър държеше банкнотата в ръка.
— Хари не трябва да знае, че отивате при него заради момиченцето.
— А също, че ти си ни завел при него.
— Вие може би искате да отнемете детето от него? — попита Джим.
— Искаме само да го видим и нищо друго.
— Но нали, когато Хари узнае, че аз съм го издал, ще ми строши кокалите.
— С една дума, ти се страхуваш от своя приятел?
— Как ще разбере Хари, че ти си ни завел при него, ако сам не му кажеш това. Разчитай на нашата дискретност — добави Макнийл.
Джим се колебаеше.
— Бих го направил, но Хари може да ви е видял.
— Не е възможно. Е, искаш ли да спечелиш десет долара или не?
— Приеми — каза Роджър, — а след като ни заведеш при Хари, ще ти дам още десет.
— Съгласен съм, милорд — каза Джим въодушевено и протегна ръка към парите.
— Да вървим!
— Хари нищо не трябва да разбере.
— Бъди сигурен!
В това време вратата се отвори и Джим се стовари изплашен на стола.
Влезе Хари.
Като го видяха, въглищарите се развикаха радостно. Роджър и Макнийл не знаеха как да си обяснят това обстоятелство. Хари обясни, че толкова рано не можел да се прибере вкъщи и тъй като нямал какво да прави, се върнал отново в кръчмата.
— Донесете пиене! Хари се върна, Хари плаща! — викаха всички.
Джим се върна при другарите си, използвайки суматохата от всеобщото въодушевление.
— По дяволите! — изруга ирландецът.
— Парите, разбира се, изгубихме — каза Роджър, — но трябва да бъдем нащрек.
— В краен случай ще арестуваме Хари — предложи Макнийл.
— Това никак няма да е лесно тук, а и с това не бихме постигнали целта си.
— Сега поне сме абсолютно сигурни, че момиченцето, което търсим, е у Хари.
— Ами ако Джим ни издаде?
— Не вярвам.
Джим не беше седнал до Хари.
Кръчмарят донесе нови чаши. Изглеждаше, като че ли Хари не обръща никакво внимание на Роджър и агента. Той започна да пие.