— Но как е станало всичко това?
— Нали си спомняте инженер Норт, когото баща ми бе ангажирал заради именията си? Той ме докара до това положение.
— Да, спомням си, но не можах да го видя, защото тогава направих грешката да напусна Германия и да дойда тук, в Америка.
— Моля ви, освободете ме!
Шелер заключи добре вратата.
— Значи всичко това е истина? — попита той.
— Да, повярвайте ми, не съм луда. Казвам ви самата истина.
— Разбирам, че Норт ви е подлъгал, за да сложи ръка на имота ви.
— Майка ми умря от скръб по мене, а баща ми ме изгони в нощта срещу Коледа. — Ирма плачеше. — Но въпреки всичко аз го обичах само допреди няколко дни. Той не заслужаваше това! Сега обаче, когато той открадна и детето ми, аз вече го мразя. Обърнах се за помощ към началника на полицията в Ню Йорк мистър Роджър, но той закъсня и през това време Норт успя да ме затвори тука.
— И как намерихте Норт в Америка?
— Случайно. После успях да стана компаньонка на жена му в тяхната къща на Клинтън стрийт 5.
— После?
— После, когато успях да го изоблича пред жена му, той каза, че така може да говори само един луд човек, и с хитрост ме доведе в лудницата на д-р Джеферсън, без да подозирам.
В това време някой почука.
— Това е надзирателката Вики — каза Шелер.
— Вики ли? О, избавете ме от нея! Страх ме е!
— Ще ви избавя, но сега трябва да отворя вратата. Не се отчайвайте! Утре пак ще дойда да ви видя!
— Какво правиш тук? — попита учудена Вики, като го видя.
— Посещавах самотните болни — Шелер се опита да се пошегува. — Знаеш, че съм голям приятел на жените и че нямам нищо против, ако ти вземеш моето отделение, а аз твоето.
Вики се засмя и влезе вътре, а Шелер излезе. Надзирателката носеше на Ирма една по-голяма кана и я остави в килията й.
Жената със синия воал
Роджър бе отишъл у Бърнард. Те бяха големи приятели.
Роджър му разказа как не бе успял да намери и да види детето, тъй като Хари и Джим бяха изчезнали в тъмнината между някакви къщички.
— Хм! — замислено произнесе Бърнард. — Потърсете отново наоколо.
— Щом се съмне, ще отида отново в селището на въглищарите. То се простира чак до фара.
В този миг звънецът силно иззвъня.
Двамата мъже поканиха непознатата, но когато влезе, те изведнъж познаха мисис Мери. Тя носеше един пакет.
— Аз съм Мери Гулд, дъщеря на зверски убития Шмит. Дойдох при вас, за да ви направя едно страшно признание.
Тя отвори вързопа и каза:
— Пуснете стария Боб. Той е невинен.
Бърнард и Роджър разгледаха окървавената риза и ножа.
— Арестувайте Йохан Гулд. Той е убиецът.
— Вашият съпруг?
— Той вече не е мой съпруг. Тези вещи са негови. Аз притежавах втори ключ от къщата на баща ми. Гулд се е възползвал от него. Загадката е разкрита. Боб е невинен. Заведете ме при него, искам да му дам обезщетение, да го освободя и да го взема при себе си.
Роджър въздъхна облекчен. Той се почувства свободен от задълженията си във връзка с дуела, защото противникът се оказа един престъпник. Така Роджър вече можеше да живее за Ирма и да й предложи ръката си, както и да търси детето й.
— Знае ли мъжът ви, че сте намерили в неговото бюро тези вещи?
— Не наричайте този престъпник мой мъж. Аз се отказвам от името му. Наричайте ме с бащиното ми име.
— Трябва да вземем мерки, за да попречим на бягството му. Това са достатъчно убедителни доказателства и ние можем да го арестуваме.
— Искам да видя Боб — повтори Мери.
— Мистър Роджър ще изпълни вашето желание — каза Бърнард.
Мери му предаде ключа от къщата си и тримата излязоха навън.
Бърнард тръгна към Клинтън стрийт, за да арестува Артур. Роджър и Мери взеха файтон и се отправиха към затвора, където беше старият Боб.
Като стигнаха там, Роджър поиска да говори с управителя на затвора. Когато той се появи, началникът на полицията му обясни причината за идването.
Придружени от един пазач, Роджър и Мери тръгнаха към килията на Боб.
Старият слуга чу приближаващите се стъпки и видя светлината на фенера. Той се уплаши, че ще го отведат за нови изтезания.