В този миг тя съобрази, че шумът може да привлече другите обитатели и тогава всичко щеше да пропадне.
Тя се обърна и хукна да бяга.
Непознатата се развика и се втурна след Ирма.
За щастие наоколо нямаше никой. Скоро обаче пред Ирма се изпречи реката. Тя не можеше да я премине. Инстинктивно тръгна към фара, чиято врата беше отворена и където Ирма се надяваше да намери убежище.
Непознатата
Нека се върнем сега при Бърнард, който през нощта беше проникнал в къщата на Клинтън стрийт 5 и чакаше там Артур. Той се надяваше, че ще го изпревари, за да го изненада и арестува. Мисис Мери Гулд му беше дала ключ за вратата. Така Бърнард можа да проникне в къщата. Но той трябваше най-напред да провери дали Артур вече не е дошъл.
Бърнард отвори вратата, вмъкна се вътре и отново бързо я затвори. Извади една свещ и я запали. Отиде в стаята на Артур, в която все още гореше свещта, запалена от Мери. Тъй като завари всичко така, както му го беше описала Мери, Бърнард реши, че Артур още не се е върнал.
За по-сигурно той отиде в спалнята на Артур. Леглото не беше докосвано.
Върна се в стаята с бюрото. Вратичката зееше отворена. Там Мери беше намерила веществените доказателства.
Изведнъж Бърнард трепна. Звънецът беше иззвънял. Дали Гулд не се връщаше? Имаше ли той ключ от външната врата?
Оказа се, че е Мери.
— Не се ли е върнал още? — попита тя.
— Познавате ли една дама, която се облича елегантно и носи на лицето си син воал?
— Какво значи това? — недоумяваше Мери.
— Моля, спомнете си! — повтори Бърнард.
— Но коя е тя? — повтори Мери.
— Искам само да зная познавате ли я, познава ли я Гулд.
— Какво общо има?
— Не зная още със сигурност, миледи. Преди малко ми се стори, че видях Гулд. Той влезе в една къща, в която после намерих въпросната дама със синия воал.
Мисис Мери се изплаши.
— Струва ми се, че съм виждала син воал у моята компаньонка, но не е възможно да е била тя, защото сега се намира в лудницата.
— Боя се, че чакам тук напразно. Гулд ме е видял, сетил се е, че сте го разкрили, и няма да дойде. Все пак аз не губя надежда. Ако Гулд се върне, не показвайте, че сте открили престъплението му. Оставете го да се чувства сигурен и ме извикайте утре рано, преди той да стане.
— Ще направя така, както ме съветвате, мистър Бърнард.
Мери сложи всичко в ред, скри ключовете и се оттегли в спалнята си. Тя си легна, но сърцето й бе толкова неспокойно, че заспа много късно. Преди това часовете минаваха бавно един след друг. В ума й беше все дамата със синия воал.
Събуди се на разсъмване. Мисълта за Ирма отново я обзе. Тя се питаше дали компаньонката й не беше в някакъв заговор с Йохан и дали просто не играеше ролята на луда. Може би вместо в лудницата тя е била изпратена в къщата, където я бе видял Бърнард, за да се срещне с Артур? Това бе предположение, което се налагаше все повече. Наред с омразата към убиеца на баща й в нея се пораждаше и мъката от измамата.
Когато се появи слугинята, тя я попита за мъжа си. Момичето не знаеше нищо. Мери нареди да впрегнат каляската и заповяда на кочияша да кара към лудницата на доктор Джеферсън.
Там тя поиска веднага да говори с доктора.
— Миледи — каза той, когато се появи, — случи се нещо невероятно: болната избяга.
— Да, знам.
— Как, вие знаете? — извика директорът.
— Йохан Гулд я е освободил и е избягал с нея.
— Вашият съпруг.
— Да. Той е идвал тук. Сигурна съм, че е идвал. Болната носеше ли син воал?
— Не зная.
— Кой я е пазел?
— Надзирателката Вики.
— Моля, повикайте я!
Доктор Джеферсън позвъни, за да може Мери лично да чуе от Вики какво се е случило.
Мери беше убедена, че предчувствията й не са я излъгали. Бърнард бе видял през нощта и Артур, и жената със синия воал. Това потвърждаваше предположението на Мери, че Артур е освободил Ирма и че тя е негова съучастница.
Вики влезе. Мери я изгледа изпитателно и каза:
— Вие познавате мистър Гулд. Той е идвал тук, зная това. Вие сте улеснили срещата между моята бивша компаньонка и съпруга ми. Не отричайте!
Вики поклати отрицателно глава.
— Имате грешка, миледи. Никаква среща не е имало тук.
— Напразно отричате. Срещата се е състояла и резултатът от нея е бягството на лудата — това са факти.