— Най-после ви намерих! Много разпитвах за вас. По една случайност попаднах на следите ви. Чувствам се щастлив, че ви виждам!
Ирма се изчерви, притеснена от погледа на мъжа.
— Вие знаете, че много се интересувам за вас — продължи мъжът.
— Бях принудена да напусна работа, преместих се в тази квартира, за да започна отначало.
Човекът я гледаше състрадателно. Разбираше защо се беше преместила в този бедняшки квартал. Благородното й сърце не й позволяваше да приеме неговата поддръжка.
— Скъпа — започна той, — нима забравихте, че ви предложих моето приятелство. Още от първия ден, когато стъпихте на американска земя, взех присърце вашата съдба. Доверието ви към мен тогава ме направи извънредно щастлив. Така се чувствам и сега, защото ви намерих отново.
— Не ми се сърдете, но не можех повече да остана под вашата опека — отбеляза тя.
— Ирма — извика Роджър разпалено, — твърде малко ме познавате! Наистина ли никак не ви интересувам? Защо отблъсквате помощта ми въпреки неволята, в която се намирате? Колко ли трябва да сте страдали, откакто не съм ви виждал!
Тя бе навела глава, скрила лицето си в длани, и плачеше.
— Претърпели сте толкова много, без да се оплаквате и без да ме потърсите за помощ — мен, вашия искрен приятел!
— Не говорете повече, мистър! Вярвайте ми, не искам да съм ви в тежест.
Мъжът стоеше пред нея, покъртен от сълзите й. Мъчеше се да сдържи вълнението и чувствата си.
— Ирма — каза той, — повече не мога да мълча, да потискам чувствата си. Аз ви обожавам и не мога да ви сравня с никоя друга жена! Обикнах ви още от първия ден. Красотата ви ме омая, а достойното ви за благородник държане ме направи щастлив. Моля ви, не ме отблъсквайте!
— За бога, мистър, престанете, не ме правете още по-нещастна, отколкото съм!
— Моля ви, изслушайте ме докрай! Днес оставям съдбата си във ваши ръце. Позволете ми да се погрижа за вас и детето ви. Станете моя жена!
Ирма посрещна думите му с вик на изненада.
— Не ми казвайте, че не изпитвате същите чувства към мен — продължи Роджър. — Бъдете сигурна, че ще се привържете към мен. Ще ме опознаете. Заклевам се, че ще сторя всичко, което мога, за да направя вас и детето щастливи.
— Мистър Роджър — каза Ирма, — аз много ви уважавам, но въпреки това не мога.
— Не ме отблъсквайте, Ирма! В този момент от вас зависят моят живот и моето щастие. Обичам ви и не мога без вас. Искам да ми обещаете само едно: че ще се опитате да ме обикнете!
— Моля ви, не ме измъчвайте повече. Оценявам предложението ви и бих се радвала, ако можех да ви ощастливя, но не мога да стана ваша жена.
— Не продължавайте! Не отблъсквайте любовта ми. Не бих разговарял за това с вас, ако не бях обмислил всичко. Не ме води никаква нечиста мисъл, а единствено любовта ми към вас. Аз съм достатъчно състоятелен, за да осигуря на вас и детето ви спокоен живот.
— Не, мистър Роджър, не! При мен няма място за колебание. Не мога да приема предложението ви. Не настоявайте!
— Но защо, обяснете ми!
— Защото не съм свободна! Съпругът ми е жив.
— Жив?! Тогава защо не е при вас? Впрочем това също не е пречка. Можете да се разведете с него и да се ожените за мен.
— Аз съм негова съпруга и ще остана такава! Ще остана вярна на клетвата, която съм дала.
Роджър не отговори нищо. Той пусна ръката й и се отправи съкрушен към вратата.
След като си отиде, Ирма коленичи, за да измоли прошка от Бога за болките, които причини на този човек.
Скоро след този случай дойде раздавачът и й подаде един плик. Когато Ирма го отвори, от него изпадна банкнота от хиляда долара. Освен нея в плика имаше и бял лист, на който бяха изписани само няколко думи: „За вашето дете!“.
Тя заплака и мислено благодари на онзи, който й беше изпратил парите. После излезе да купи лекарства.
На един ъгъл забеляза някаква двойка: красива жена и млад мъж с надменно лице.
— Артур! — извика тя, като се взря по-добре в него.
Но той бързо изчезна в навалицата. Ирма беше видяла човека, който я беше отвлякъл от бащиния й замък, за да я напусне няколко дни след венчавката, и сега също не искаше да я види.
Една отчаяна постъпка
Нощта падна върху Ню Йорк, но трясъкът на файтоните и трамваите не преставаше.
Ирма се върна у дома, капнала от умора. Тя отново бе изиграна от своя съпруг. Преди две години той беше заминал за Америка, за да избяга от нея и нейната любов. И там се беше оженил за друга. Но беше излъгал и втората си жена, дъщеря на един от най-големите милионери на Ню Йорк. Беше си променил и името, за да не бъде разобличен. Ирма разбираше каква съдбоносна грешка беше направила. Друга жена беше заела нейното място. Но тя не искаше да отстъпи доброволно. У нея зрееше план, който трябваше да върне блудния й мъж към правия път. Тя написа следното писмо: