Сърцето на мисис Шмит се разтуптя. Тя видя, че жената влезе във входа и се заизкачва по стълбите.
Решителният миг беше настъпил.
Мери бързо напусна ресторанта и тръгна по стълбата. Тя настигна жената точно когато се канеше да отвори една врата. Жената се обърна и изгледа Мери продължително и с учудване.
— Вие Ирма Норт ли сте? — извика Мери, като се приближи до нея.
— Кого търсите, миледи? — на свой ред попита непознатата.
— Моля, кажете ми, не сте ли вие Ирма Норт — настоя Мери.
— Коя сте вие? — попита жената. — Не забравяйте, че се намирате в чужда къща. Не мога да разбера как сте се вмъкнали?
— Отговорете на моя въпрос. Трябва да зная дали сте Ирма Норт.
— Не ви познавам и ще ви сметна за крадла, ако веднага не си отидете.
— Свалете воала! — извика Мери и посегна да го смъкне.
Тя обаче не успя, защото дамата бързо се дръпна. След това тя блъсна Мери надолу по стълбите и ако не беше се задържала за железния парапет, тя щеше да полети с главата надолу.
Жената със синия воал тръшна вратата след себе си. На Мери й се стори, че тя се изсмя иронично отвътре.
Мери реши да отиде при Бърнард.
Тя влезе при негов полицейското управление силно развълнувана.
— Трябва да говоря с вас веднага!… Идвам от дома на онази дама със синия воал, за която вие ми говорихте. Мисля, че знам коя е тя, и съм на мнение, че убиецът Гулд се крие при нея. Истинското й име е Норт, тя е неговата първа жена.
— Видяхте ли го? — попита Бърнард.
— Не, но видях неговата първа жена.
— Значи смятате, че те са се помирили?
— Имам основание да вярвам в това.
— Тогава аз лично ще отида там.
— Тя отказа да свали воала си.
— Ако вашите предположения са верни, миледи, те обясняват защо не можем да хванем още нито Гулд, нито Норт.
— Употребете сила, за да принудите жената да говори — каза мис Мери. — И ако тя е бившата ми компаньонка и ме е излъгала по най-подъл начин заедно с мъжа ми, арестувайте я като съучастница.
— Няма как Гулд да е заминал оттук. Невъзможно е да е напуснал Ню Йорк.
— Кога ще отидете при тази тайнствена жена?
— Утре, миледи.
Мери се раздели с полицая поуспокоена.
Щом тя излезе, Бърнард веднага се преоблече. Наметна широка пелерина и сложи на главата си една стара барета.
Така преобразен, той излезе, отиде на пристанището и се качи на едно малко параходче, за да се прехвърли на големия трансатлантически параход, който тази нощ щеше да тръгне.
Когато пристигна на парахода, той огледа внимателно всички пътници и установи, че сред тях липсва търсеният от него човек.
Артур беше останал в Ню Йорк.
Страшният миг
Роджър беше настанил Ирма в жилището си, разположено в дясната част на едно здание.
— Тук сте на сигурно място, Ирма — каза той, като я въведе в една добре мебелирана стая.
— Благодаря ви за гостоприемството — отвърна измъчената жена. — Във ваше лице виждам верен и благороден приятел.
— Надявам се, че в скоро време ще бъда за вас повече от приятел. Нищо не може да попречи на развода ви с онзи престъпник и след това ще се радвам, ако ми дадете ръката си. Чакам с нетърпение този миг. Искам да бъда добър баща за Лидия.
— Ах, мистър Роджър, намерете моята малка Лидия!
— Веднага тръгвам да я търся.
Роджър сърдечно стисна ръката на Ирма и тръгна.
Тя остана сама. Една стара жена й донесе вечеря. После и тя си отиде. Нещастната майка остана съвсем сама в къщата.
Бе започнало да се мръква.
Изведнъж тя трепна. До слуха й достигнаха далечни викове. След малко тя ясно дочу:
— Спрете го! Хванете го!
Виковете идваха от отсрещния бряг на реката. Преследваха някого.
Ирма погледна през прозореца. На брега се появи полицай, той явно гонеше някого.
Някакво лошо предчувствие мина през главата на Ирма. Тя погледна към ъгъла на улицата. Там се озърташе преследваният човек. Когато той извърна лице към зданието, в което се намираше Ирма, тя извика от удивление.
Беше Артур. Гологлав.
По-късно Ирма не можеше да си спомни как той беше притичал до нейната къща, как се бе качил в стаята й. В един миг обаче той се озова срещу нея. Може би я беше видял на прозореца.