— Голям талант е този Норт. Богат е и опитен. Живял е в отбрано общество. Но ние имаме неговата първа жена. Той сигурно ще й пише.
— Да говорим сега за жената със синия воал — предложи Бърнард.
— Не сте ли узнали още пътищата, по които се движи?
— Ще заповядам да я арестуват.
— Това е единственото средство да си обясним по-нататък нещата. Боя се обаче, че не бихме стигнали много далече с нейното задържане. Тя няма да каже нищо. Ще признае само, че е била в любовни връзки с Гулд.
— Тогава ще направя обиск в жилището й.
— Как?
— Може би Норт ще дойде при нея.
— Но ние не знаем още как се казва тя.
— Името й няма голямо значение, понеже тя сигурно има фалшиво име. Ясно е, че е в здрави връзки с Норт, щом като е предала на него детето, което е отвлякла от Ирма.
— Че жената със синия воал не е мисис Норт, се доказва от факта, че тя й е откраднала детето.
— Следователно, мистър Роджър, ние трябва да установим преди всичко коя е тя. Тя започва да играе важна роля и е възел на сегашните ни издирвания.
— Искате да отидете при нея?
— Първо ще разпитам полицая, който пази на улицата.
— И аз ще дойда с вас — добави Роджър.
Двамата приятели напуснаха полицейското управление и отидоха към къщата, където живееше жената със синия воал.
— Елтън — каза Бърнард, като отиде при полицая. — Знаеш ли кой живее в онова отделение на тази къща?
— Една жена с грозно лице и с червеникава коса, която носи винаги син воал.
— Не си ли забелязал кой ходи у тях?
— Един господин идва често.
— Познаваш ли го?
— Не. Но е хубав и млад.
— Нещо повече за жената?
— Казват, че е ездачка в цирк или някаква комедиантка.
— Сега у дома си ли е?
— Не съм я видял още.
— Да си видял някое малко момиченце с нея?
— Не!
Стражарят отдаде чест.
— Да влезем в къщата — предложи Роджър.
— Може би сега тя държи скрит при себе си Гулд или пази парите му, които е задигнал от убития Шмит.
— Предчувствам, че няма да ни отворят вратата — каза Бърнард, като се качваха по стълбата.
— Ще я отворим със сила.
Предвиждането на Бърнард се сбъдна. Позвъниха три пъти и вратата пак не се отвори. Тогава той извади две длета и с едното от тях изкусно и без много шум отвори вратата.
Двамата полицаи влязоха, като държаха револверите си готови за стрелба, Бърнард отвори вратата и огледа стаята. Тя беше празна. Без да губи нито минута, той отиде в съседната стая, а Роджър разгледа внимателно първата.
— Искам да остана тук и да пазя — каза Бърнард.
— Но се налага най-голямо внимание, защото знаете с кого имате работа.
— Трябва ли да повикаме още полицаи наблизо?
— Излишно е, защото те не биха ни послужили за друго, освен да се издадем.
Роджър се раздели с другаря си и си отиде. Бърнард се разположи добре в стаята. Когато се стъмни, запали лампата, но изолира светлината, за да не се вижда от улицата. В този момент вратата на съседната стая изскърца. Докато се усети, вратата на неговата стая се отвори и изведнъж пред него застана една красива жена. Той посегна към револвера си, но почувства остра болка в главата. В тъмнината тайнствената жена го беше ударила с нещо остро по главата. Той веднага си спомни предупреждението на полицая, че тя била акробатка и че притежавала необикновена физическа сила.
Бърнард падна по гръб. Започна да губи съзнание. Всичко това стана по негова вина, защото не взе никакви предпазни мерки, нито няколко полицаи, които в случая биха му помогнали.
Жената се изсмя презрително, изгледа подигравателно лежащия и бързо излезе.
Мистър Роджър
Борба имаше и в сърцето на Роджър. Съмнението и любовта бяха в двубой. Не намери ли той при Ирма нейния собствен мъж въпреки нейните уверения, че тя го мрази? Не беше ли това едно доказателство, че тя още не е скъсала окончателно с Артур? Той виждаше по нейното лице ангелска кротост, а събитията я уличаваха в потайност и двуличие. Да си обясни обаче напълно нейното поведение сам той не можеше. Когато намери стаята празна и се убеди, че Ирма беше избягала, сърдечната болка бе голяма, но така също и съмнението в нейната искреност. Той прочете писмото. „Аз си отивам и вие никога няма да ме видите вече!“ — пишеше тя.