— Но аз ще те намеря пак — промълви той на себе си.
„Няма да ви забравя никога. Бъдете щастлив!“ — завършваше тя в края на писмото.
Ръцете му стиснаха хартията, а очите му се просълзиха.
Той пак се зае с търсенето на Ирма, защото сега тя се намираше в по-голяма опасност от Артур, който беше свободен и в състояние да й напакости.
На другия ден той започна с палатките на фокусниците край града. Беше в униформа. Запита един от цирковите артисти не е ли видял едно малко момиченце между акробатите.
— Значи и вие търсите това дете — отвърна комедиантът усмихнат. — Вчера една жена също го търси. То беше в цирка „Бумпо“. Той се вдигна оттук преди няколко дни.
— Как беше облечена жената? — запита Роджър.
— В черна рокля.
— И накъде отиде?
— В селото Йорк, закъдето замина и циркът.
Значи Роджър попадна в дирите и на майката, и на детето. Два пътя водеха към селото Йорк. Когато стигна там, беше късно. Той остави коня си в един хан и отиде към цирка.
При входа стояха двама души.
— Кой е притежателят? — попита ги той.
— Управителят Бумпо. Аз съм Бумпо — каза единият от тях.
— Виждаш ли кой съм? — каза Роджър.
— Да, изглежда, че сте полицейски агент.
В това време другият човек влезе в цирка.
— Не е ли идвала тук някаква жена вчера? — продължи Роджър.
— Никаква жена не е идвала при мен и не познавам, освен моите ездачки. Защо питате?
— Тя търси момиченцето си. Не ти ли е предадено още в Ню Йорк от един господин едно малко момиченце?
— Момиченце ли? Какво момиченце? — започна да говори провлачено циркаджията, за да печели време.
— Да, това момиченце е при тебе — каза Роджър натъртено.
И без да обръща повече внимание на съдържателя, вдигна завесата и се озова пред арената. В средата един музикант свиреше на цигулка, а наоколо му няколко момиченца в акробатски костюми говореха тихо. Вниманието на всички се насочи към новодошлия. Жената на Бумпо, която беше също там, се обърна към мъжа си, стоящ зад Роджър, и каза:
— Кого ми водиш тук?
— Негова милост идва тук да търси едно момиченце.
— Момиченце ли? — повтори жената.
Роджър започна да се убеждава, че работите в цирка „Бумпо“ не бяха чисти, че всички лъжат и се стараят да го заблудят със своите дебелашки извъртания и преструвки.
— Това момиченце е тука — отсече Роджър.
Като видя, че нищо не може да разбере от лъжите на акробатите, Роджър поиска да разгледа всички помещения, коли и палатки на цирка. Без да обръща внимание на брътвежите на жената на Бумпо, той направи щателен оглед, но не намери нито детето на Ирма, нито някакви указания, че то е пребивавало тук. Тогава напусна цирка, отиде в една съседна градина и реши да изчака идването на Ирма, която сигурно щеше да обикаля около цирка и да издебне удобен момент да направи внезапен преглед на цирка.
Важна новина
Когато Бърнард дойде в съзнание, беше късно през нощта. Той можа да си припомни какво е станало с него. Намери пипнешком и револвера си, който тайнствената жена не беше взела. Макар и с окървавено лице, той можа да запали лампата. После се изми, облече се и отиде в бюрото си. Никой от подчинените му не посмя да попита откъде е получил раната в главата.
В кабинета влезе тайният агент Пен, от ръцете на когото беше избягал Артур. Той докладва, че е попаднал в дирите на жената със синия воал.
— Арестувайте я веднага! — извика Бърнард.
— Тъкмо сега попаднах на следите й. Снощи тя е била в един отдалечен квартал на града.
— Кой я е видял?
— Един от полицейските агенти. Той ми каза, че тя се числи в персонала на един цирк, който преди няколко дни е давал представления в същия квартал.
— Циркът все там ли е?
— Не, преместил се е.
— Ами жената?
— Агентът ми добави, че тази жена играела в цирка с електрически жици, без да бъде наранена от тока.
— Това е важно. Не ти ли каза, че има червена коса?
— Да, извънредно очебийна, червена коса.
— Как се нарича циркът?
— „Бумпо“! Още нещо да ви доложа, господин началник. Циркът заминал внезапно, като никой не очаквал това. Когато тази жена играела, било препълнено със зрители.