— И чак по-после се е разбрало, че убиецът не се е казвал Гулд и че е бил германец.
— Публикуваха ли вестниците истинското му име?
— Не. Вижда се, че още не го знаят.
Норт, който не трепваше никак от думите на кръчмаря, изпи спокойно чашата си. Но изведнъж той стана на крака. Очите му пламнаха и се втренчиха в пътя, по който идваше една жена, облечена в черна рокля. Тя се спря за минута в размисъл. Норт я наблюдаваше и позна в нея Ирма. Той се обърна към кръчмаря и каза:
— Ще ми направиш една голяма услуга, ако ми намериш място да се скрия.
— Какво има? — попита учуден кръчмарят.
— Виждаш ли онова момиче?
— Да.
— Обичам я до полуда и искам да я изненадам.
— Добре — съгласи се Шулц.
Той скри Норт. Не след дълго Ирма влезе в кръчмата. Кръчмарят я огледа и си обясни думите на посетителя. Жената, която стоеше пред него, беше с рядка красота, макар че беше лошо облечена.
— Добър вечер — каза тя. — Можете ли да ме приемете за нощуване? Късно е вече.
— Но за къде пътувате?
— Отивам в Йорк.
— Не е далеч.
— Искам да потърся детето си.
— Детето! Значи ти си майка?
— Да — отговори тя бавно и сложи парите си на масата.
— Задръж парите си. Можеш да пренощуваш, без да ми платиш. Ако си гладна, ще ти донеса ядене също безплатно.
Хитрият кръчмар си правеше сметка, че богатият лорд горе, влюбен в тази красавица, ще плати щедро за нея. Като вечеря, Ирма отиде в посочената й стая. Тишина царуваше в цялото здание. Облада я страх. Изведнъж трепна. Дочу лек шум. Като се вслуша, разбра, че шумът идваше изпод пода на стаята. Тя долови как нещо се мърда около нея. И докато се усети, пред нея застана Артур.
— Помощ! — извика тя.
— Напразно! — каза той и я хвана за ръката. — Никой няма да ти дойде на помощ!
— Махай се от очите ми.
— Да се махна, защото те напуснах? Напуснах те, защото бях загубил всичко и трябваше да придобия наново богатство, за да мога да те направя пак щастлива.
— Щастлива ли?
— Да. И сега искам да те направя щастлива. Обичам те! Сега те обичам повече от когато и да било. Усещам, че ме обладава луда страст по тебе. Ти трябва пак да станеш моя жена.
— Никога! Никога! Ако не ме оставиш на мира, ще извикам съдържателя и ще му кажа, че ти си убиецът Норт!
— Ти няма да направиш това.
— Помощ!
— Детето ще умре, ако ме издадеш.
— Аз зная къде е то и ще го търся.
— Слушай ме.
— Бягай далеч от мен, демон!
— Ти трябва пак да ми принадлежиш — шепнеше Артур сладострастно. — Аз ще поправя злото, което сторих на тебе и на детето ти. Ирма, ти трябва да бъдеш моя. Да, ти си още моята жена.
— Пусни ме. Всяка връзка между нас отдавна е скъсана.
— Ние ще избягаме в друга държава, където никой не ни познава — говореше Артур увлечено. — Ще живеем и тримата щастливо. Аз ще купя един чифлик.
Той извади портфейла си, пълен с банкноти, и го показа.
— Гледай. Близо един милион долара!
— Махни се! Тези пари са опетнени с невинна кръв.
— Глупачка. Аз трябваше да убия. Не можеше иначе!
— Ужасявам се от теб, остави ме!
— Ела с мене! Ако ме отблъснеш, ще ме изпратиш в пропастта. Само ти можеш още да ме избавиш.
— Тебе никой не може вече да те избави. Ти си завинаги пропаднал.
— Ирма, избави ме! Не мога да намеря никъде вече спокойствие без тебе.
— Ти сам си виновен. Докара ме до състояние на просякиня. И открадна детето ми.
— Заклевам се, че ще ти го върна.
— Не искам да го приема от твоите ръце.
— Забрави всичко.
— Аз се страхувам от тебе.
Тя поиска да избяга. Вратата беше заключена. Тогава тя придоби необикновена смелост. Вихрено премина стаята, разтвори прозореца и скочи. Той мислеше да я гони, но я изостави. Беше измислил друго средство да я държи при себе си.
Цирк „Бумпо“
— Тя не е тук, нито детето й — каза Роджър на Бърнард, когато се срещнаха в Йорк, в околността на градчето, в една къща близо до цирка. Онази жена е предугадила опасността и навреме е избягала, като е взела детето със себе си.
— Вярвате ли, че е дошла тук с детето?