— Ако не направиш така, както ти заповядвам, ще те изгоря с нажеженото желязо. Горко ти, ако заплачеш. Трябва да бъдеш постоянно усмихната. Чу ли?
Детето едва надви плача си и се опита да се усмихне.
— И също да не си посмяла да се страхуваш, когато започнат да изскачат искрите и когато те хвана. Трябва да се смееш, когато те друсам.
Звънецът иззвъня. Слугите занесоха насред цирка една поставка от дъски, боядисани като мрамор. Астрела хвана момиченцето за ръка и излезе с него на арената, където беше посрещната с бурни аплодисменти. Тя благодари с елегантен мах и когато музиката започна да свири, по-голямата част от лампите бяха изгасени. Астрела се покачи по стълбата на поставката, държейки момиченцето за ръка.
— Усмихни се! — пошепна тя.
То започна да се усмихва, когато електрическите искри захванаха да блещукат от всички страни. Детето усещаше такъв голям страх, че цялото му тяло трепереше. Зрители те обаче не обръщаха внимание на това. Цялото им внимание беше съсредоточено в необикновеното явление, което представяше жената, която чрез допир поглъщаше светлинна електрическа енергия, без каквато и да е телесна повреда.
Изведнъж в цирка се разнесе писък на изплашена жена. За минута настана тревога, обаче жадните за зрелища посетители заглушиха с ръкопляскания вика на жената.
Астрела тържествуваше. Тя беше донесла грамадна печалба на Бумпо.
Прегръдката
След като Ирма избяга от червената воденица, за да се избави от Норт, стигна до самотния път сред полето. Тя се спря да си отдъхне.
Нямаше никой. Виждаше се, че Норт й бе загубил дирите. Легна на земята и уморена, бързо заспа. Събуди се, когато слънцето беше вече на залез… Значи беше спала целия ден. Отново тръгна и скоро срещна една добра млекарка, която й даде мляко, и тя се съвзе. Придоби нови сили. Когато пристигна в град Йорк, беше започнало да се смрачава. Тя попита няколко минувачи къде се намира циркът „Бумпо“ и те я упътиха. Скоро се намери пред осветения вход. Жената на Бумпо продаваше билети и й предложи един, като каза, че тази вечер играе електрическата жена със своето момиченце. Ирма трепна. Помисли, че това е нейната Лидия.
Като си купи билет, тя влезе неспокойна. Качи се в галерията. В това време изгасиха лампите. Електрическата жена започваше своята игра и се качи на подиума, свързан с електрическа батерия.
Ирма хвърли поглед върху арената. Жената беше заобиколена от всички страни с електрически искри и плуваше в облак от светлина. В същия момент Ирма видя малкото момиченце, което трепереше като лист. Въпреки слабата светлина тя позна своята Лидия и като нададе писък, падна в безсъзнание. Двама съседи я изнесоха навън, за да се съвземе от чистия въздух. Никой друг не забеляза припадането й. В цирка ръкопляскаха бурно и викаха Астрела на бис.
Когато Ирма дойде на себе си, реши да намери Лидия. Тя се промъкна до подвижните жилища на артистите и се запромъква между тях. Изведнъж чу глухия плач на малко дете. Ослуша се внимателно и отвори вратата на един вагон, откъдето долиташе стенанието. Остана поразена. Това действително беше Лидия. Майка и дъщеря се прегърнаха бурно.
Ирма обаче трябваше да освободи веднага детето и да го изведе колкото е възможно по-скоро надалеко от цирка. Детето беше вързано с въже. Трябваше да се развържат възлите. Но това бе трудна работа. За щастие възбудената майка намери едно ножче, разряза въжето, отвърза момиченцето, грабна го и бързо го изнесе навън. Лидия беше най-после свободна. Никой не забеляза бягството, защото публиката и акробатите бяха увлечени в този момент в повторния чуден номер на Астрела, която го изпълняваше в бис без помощта на момиченцето.
Ирма бягаше с Лидия далеч от цирка.
Имението на Линкълн
Роджър и Бърнард се връщаха от Йорк без резултат.
— Съжалявам само за Ирма — отбеляза Роджър.
— Но Астрела ни избяга.
— Да, но ще я търсим. И ще я намерим. Тогава възелът ще се развърже и ние ще постигнем успех.
Те бяха достигнали до една уединена кръчма сред полето.
— Струва ми се, че е ферма — каза Роджър.
Като доближиха и огледаха по-добре мястото, видяха, че е добре уредено и богато имение. Зад кръчмата започваше плантацията. Една алея се простираше надлъж и на нейния край се издигаше спретнато здание.