— Не познавате ли богатия Линкълн? — запита един от работниците, пред които се бяха спрели двамата ездачи. — Това е неговата ферма.
— Можем ли да се надяваме на подслон? — попита Бърнард.
— Вярвам, че Линкълн ще ви го даде — каза работникът.
В това време се чу жален женски вик. Роджър трепна.
— Какво става? — попита той работниците.
— Не ни влиза в работата — отговориха двамата.
Роджър се отправи към обора, откъдето виковете вече се чуваха все по-ясни.
— Не се вижда никакъв човек — каза Бърнард.
Вместо да отговори, Роджър върза коня си за вратата на обора. Той бързо влезе вътре. Пред него се разкри страшна картина. Плантаторът удряше безмилостно с камшик една добре облечена жена, коленичила пред него.
— Стойте! — извика Бърнард.
В това време Роджър се доближи до плантатора. Битата жена почувства лъча на милостта и с благодарност погледна хубавия Роджър. Линкълн обаче извика:
— Как смеете да влизате в къщата ми? Ще ви изгоня ей сега.
— Не смеете. Аз съм Роджър, началник на нюйоркската полиция.
— Малко искам да знам — отвърна Линкълн, — аз тук съм у дома си.
И той вдигна отново камшик срещу жената. Тогава Роджър се разяри. Той се допря лице до лице с плантатора и му кресна:
— Ако не престанете да биете, ще ви сваля на земята.
Хариета, жената на Линкълн, избяга, а Роджър отне камшика от ръцете му, като му каза по-спокойно:
— Кажете защо я биете?
— Защото отказва да ми даде вино и защото не ме обича вече.
— Добре, но така, както я биете, тя никога няма да може да ви обикне.
В това време Хариета се показа на вратата и каза, като сочеше Линкълн:
— Целият свят го нарича „човека с тигровото сърце“. Отдавна бих избягала от него, ако знаех къде бих могла да отида.
— Тя ме излъга! — каза Линкълн.
— Когато се напие, винаги се отнася така с мене.
Сълзи валяха по бузите на измъчваната жена.
Плантаторът започна да се смее.
— Смилете се над нея! — строго каза Бърнард.
В това време Хариета каза на Роджър:
— Да излезем оттук. Страх ме е от този звяр.
— Бъдете спокойна, вие сте под моята защита.
Роджър извика Хариета. Когато Бърнард остана сам с плантатора, той му се оплака, че жена му не му дава вино и крие от него ключа от избата, защото се страхува, когато той пие, и че това е в негова полза.
Пияният плантатор започна да се успокоява. Постепенно той се вразуми и най-после предложи гостоприемството си на двамата полицаи. Тогава Бърнард го запита не е ли идвала при него жената със синия воал.
— Не, милорд, не познавам такава жена.
В другата стая Хариета, обзета от гореща благодарност и внезапна любов към Роджър, целуваше ръцете на своя спасител.
— Какво правите, миледи? — каза той поласкан и кротко я отстрани.
— Избавете ме! Спасете ме! — молеше се тя. — Тук ще умра. Мразя този мъчител.
— Бъдете търпелива, може би мъжът ви ще се поправи — утешаваше я той.
— Никога!
— Но вие сте венчани с Линкълн и аз не мога да направя нищо за вас — каза Роджър, макар и обзет от горещо съчувствие към жената.
— Аз трябва да се разведа с него.
В това време Бърнард отвори вратата и каза:
— Мистър Роджър, мистър Линкълн се успокои.
— Сега можете да заведете съпругата му при него.
— Не ме оставяйте на него! — извика Хариета и се хвана здраво за Роджър.
Роджър заведе Хариета при Линкълн и каза:
— Приемете я с любов и човешка обич. Само така ще спечелите обичта и сърцето й. Вярвам, че ще се помирите.
След това двамата полицаи дадоха конете си на един слуга и отидоха да си отпочинат в посочената стая.
Второ предложение
Радостна изненада очакваше Роджър на следващия ден. Докато те очакваха да попаднат в дирите на Норт и бяха успели да променят Линкълн, Ирма се приближаваше към имението, водеща за ръка малката Лидия.
След дълго и уморително пътуване тя стигна до хубавата и голяма господарска къща. Искаше да потърси там убежище и да си почине. Хариета се намираше в двора, когато Ирма влезе с Лидия за ръка. Като помоли господарката да й окаже гостоприемство, Ирма с последни сили можа да се изкачи по стълбата, следвайки Хариета, която я прие много любезно. В широката трапезария Роджър, Бърнард и Линкълн закусваха. Хариета въведе Ирма.