Към обяд пристигнаха в имението двама конни полицейски стражари. Те преследваха Норт и бяха уверени, че са попаднали на следите му. Бърнард и Роджър излязоха да ги посрещнат. Като ги видяха, конниците останаха учудени, че намират своите началници на това място.
— Хей, Макнийл, как си стигнал дотук? — попита Роджър единия от стражарите.
Поздравиха се. Конниците слязоха от конете.
— Ние сме по дирите на Норт — каза Макнийл. — Той сигурно е в този чифлик, защото жената, с която е във връзка е наблизо.
— Ние сме на стража тук — забеляза Бърнард.
— Жената със синия воал трябва да е тук. Изходихме всички пътища наоколо и сме убедени твърдо, че тя, а следователно и самият Норт са тук — продължи Макнийл.
— Тук, в този чифлик? — запита Бърнард удивен. — Ни сме тук вече три дни и нищо не сме забелязали.
— Кой ви каза, че Норт трябва да е наблизо? — попита Роджър.
— Един търговец, когото срещнахме по пътя. Този търговец на часовници и будилници срещнал някакъв човек и по описанието ние предполагаме, че е Норт. Вървели доста време заедно и последният носел черно куфарче.
— Така е!
— Те стигнали оня ден в къщата на един зидар, на около пет мили оттук, и там нощували. Той каза още, че там дохождала една гиздаво облечена дама със син воал. Когато на другия ден търговецът се събудил, Норт и жената били заминали. Малко след това и ние пристигнахме там и заключихме, че Норт и Астрела не могат да бъдат далеко. По-късно срещнахме цигани, които ни казаха, че видели близо до този чифлик една жена със син воал.
— Само жената ли? — попита Бърнард.
— Само нея.
— Тук не е идвала — каза Роджър. — Иначе бихме я чули и видели.
— Може би е станала невидима, защото далеч не би могла да отиде — каза Макнийл.
— Ами Норт?
— Не можахме да открием дирята му. Съмняваме се, че скрит в някой кръстец от жито, а е изпратил жената напред, за да изучи чифлика. Затова и дойдохме тука.
— Ще хванем тогава и Норт — заключи Роджър. — Ето, чифликчийката идва!
Бърнард се отправи към нея. Хариета изненадана изгледа двамата униформени конника.
— Не са ли идвали тук един мъж и една жена? — попита я Бърнард.
Хариета веднага помисли за тайната, която другата жена бе й обещала да й съобщи, и отговори:
— Освен вас и жената с момиченцето, друг не е идвал тук.
— Чуваш ли, Макнийл? — забеляза Роджър.
— Не вярвам — каза той, като размени бърз поглед с другаря си.
Хариета се ядоса.
В това време пристигна и Линкълн. И той се изненада от второто посещение.
— Не сте ли забелязали в околността една жена със син воал — го попита Бърнард — или някой мъж?
— Питаме за Норт, за когото ви говорихме вчера — добави Роджър.
Човекът с глава на бик изгледа Макнийл и каза:
— Имате грешка. Обиколих всички полета, но никакъв подозрителен човек не срещнах.
— Дявол да го вземе? Той не може да потъне в земята. Те двамата непременно трябва да са тук.
— В такъв случай би трябвало да зная и аз нещо — отговори Линкълн. — Прегледайте къщата на гостите — те също би трябвало да са видели търсените лица.
Бърнард направи знак на другия стражар да се приближи.
— Престорете се, че си тръгвате — му пошепна той. — Идете до онази близка гора и там спрете. И когато се мръкне, върнете се тихо и застанете на пусия. И на мен ми се струва, че чифликчийката крие нещо. Роджър и аз ще останем тук, за да не будим подозрение.
Роджър се готвеше да вземе друго решение.
Двамата стражари се качиха отново на конете си.
— В такъв случай ще търсим по-надалеко — каза единият и напуснаха чифлика.
Линкълн предаде коня си на един слуга, а Хариета влезе в къщата. Тогава Роджър се приближи до Бърнард.
— Надвечер ще се престорим, че и ние тръгваме. И аз вярвам, че Норт се крие наоколо и щом се отдалечим, ще се появи. Ще оставим Ирма да го подмами тука.
— Добре — съгласи се Бърнард.
Роджър отиде в обора, намери Линкъл и му съобщи, че той и неговият приятел ще си заминат тази вечер, като му благодари за гостоприемството.
Заминаването на Роджър натъжи Хариета. Тя изтича при Астрела и каза:
— Роджър си отива.
— Щом хубавицата Ирма остава, той няма да отиде далече. Тук ни се готви примка — възрази жената със синия воал.