— Тебе те търсиха двама стражари — каза Хариета.
— Сигурна съм, че няма да ме издадеш. Само аз мога да ти спечеля Роджър, защото само аз зная тайната, чрез която ти ще го имаш.
— Кажи ми я! — настоя Хариета.
— При едно условие! А то е да ме държиш добре скрита.
— Бъди сигурна.
— Всичко е в ръката ти. Въпросът е да разделиш Роджър от Ирма, която той много обича.
— Тя остава тук!
— Това не е достатъчно. За да ги разделим, трябва да устроим заговор. Следвай съветите ми, Хариета!
— Преди всичко трябва да зная какви ще бъдат те.
— Много прости! Виждам, че си влюбена в Роджър. Само когато отстраниш завинаги Ирма, само тогава ще можеш да го имаш. Нали тя има едно момиченце?
— Е, да! На четири години!
— Ирма държи много на него. Където бъде то, там ще бъде и тя. Отнеси детето някъде, тя ще го търси и Роджър ще я загуби от очи.
— Ще го направя! — каза Хариета.
— Роджър скоро ще се върне, може би до довечера. До довечера Ирма също трябва да напусне вашия чифлик.
— Да, да! — одобри Хариета. — Аз трябва да я изгоня с детето й.
— Не по този начин. С детето заедно нищо не печелиш. Трябва да ги разделиш. Издебни, когато тя не е при него в стаята, грабни го, занеси го на един човек, който ще те чака довечера зад чифлика. Този човек ще вземе момиченцето със себе си, а после Ирма ще тръгне да го търси.
— Но онзи човек не може ли да дойде да го вземе?
— Невъзможно. Ти ще му го дадеш към единадесет часа. Ще го намериш при старите дървета зад къщата. Така Ирма ще тръгне подир детето си и ти завинаги ще се избавиш от съперницата си.
Бягството
Макнийл и другарите му се установиха в близката гора и вързаха конете си в гъсталака. От края на гората те можеха да гледат по дясното шосе, което минаваше покрай чифлика на Линкълн. Избраха едно уединено място, така че никой не можеше да мине по шосето, без да го забележат. Но минаха много часове и нищо друго не можаха да видят, освен няколко селяни с волска кола.
Изведнъж Макнийл вдигна глава и каза:
— Ето Фокс, оня търговец, амбулантния.
Другият стражар видя един човек, прегърбен под тежестта на сандъка, който носеше на гърба си. Фокс крачеше бавно.
Изведнъж се разнесе вик. Търговецът се спря.
— Хей, Фокс — повтори гласът пронизително.
Макнийл застана на колене и му направи знак да се приближи. Фокс веднага позна полицейския.
— Добре, че ви виждам — каза той, като се доближи и видя и двамата. — Аз срещнах вчера онази жена. Тя искаше да отиде в чифлика.
— Ами Норт?
— Той не беше с нея. Тя носеше синия воал и обясни, че той предпазва очите й!
— Ти не я ли попита къде е оставила другаря си?
— Да — каза той. — Тя отговори, че той й е мъж.
— Възможно е — засмя се Макнийл. — Други хора имат по една, той има няколко, всяка една за определена цел. Каза ли му тя името?
— Разказа ми, че те били артисти и че се готвели да дадат представление в съседния град.
— Кога каза, че ще отиде в чифлика?
— Днес. Там щяла да чака съпруга си.
— Може би нарочно те е заблудила?
— Не вярвам. Изглежда, че има доверие в мен.
— Я гледай, Роджър и Бърнард идват.
Надалече се показаха двама конника. Това бяха те. Идваха от шосето към гората.
— Сега къде отиваш, Фокс? — попита другият стражар.
— Ще отида в чифлика да се уверя дали жената е още там.
В това време Макнийл излезе от храсталака да пресрещне Роджър и Бърнард.
— Кой е този? — попита Бърнард, като хвърли изпитателен поглед върху амбулантния търговец.
— Той е търговецът, мистър Маршъл — отговори Макнийл.
— Не му се доверявайте много — промълви Бърнард, — макар и да е амбулантен.
— Амбулантните никога не лъжат, милорд.
Роджър се доближи до Фокс и го попита:
— Ти ли си казал, че госпожата със синия воал и Норт са били тук наоколо?
— Тъкмо сега той ни съобщи, че тя е жена на Норт — намеси се Макнийл.
— Поддържам, че онази жена е в чифлика — каза Фокс.
— Не е вярно — възрази Роджър.
— Мистър Роджър, аз напълно вярвам на Фокс — заяви Макнийл.
— Е, какво знаеш за жената със синия воал? — иронично попита Фокс Роджър.