— Не можа ли да узнаеш нещо за Милтън? — попита Мери приятелката си.
— Не, въпреки старателните ми търсения. Известието за установяването му в Ню Мексико се оказа чиста измислица. Последната ми надежда е, че Норт ще признае пред полицията къде е скрил детето ми. Ще помоля мистър Роджър да се погрижи за това.
Изведнъж някакви викове достигнаха до двете приятелки и прекъснаха разговора им. Те забелязаха пред себе си алея, оградена от клонести дървета, в дъното, на която се намираше голямо здание, заобиколено с високи зидове. Виковете идваха точно от тази посока.
— Какво е това здание, Шелер? — попита Мери.
— Затворът, мисис — отговори той.
Пред желязната врата на затвора видяха голяма тълпа хора, които крещяха:
— Изкъртете вратата! Изкарайте разбойника и го обесете на първото дърво!
— Какво става тук? — попита Шелер един брадат мъж, който гледаше гневно към затвора.
— Мръсникът, който беше заловен преди два дни тук, ще бъде откаран в Ню Йорк. Като узнаха това, нашите момчета много се ядосаха, защото не искат да се лишат от удоволствието да го обесят сами.
Шелер не се учуди много на това, защото по онова време законът на Линч беше все още разпространен по тези места. Ирма чу думите на мъжа и изтръпна. Дали съдбата не беше определила съпругът й да бъде обесен пред очите й?
— Моля те, Шелер, нека да си вървим! — извика уплашено тя.
— Не е възможно, графиньо! От всички страни има хора и конете не могат да мръднат.
— Вижте, вратата се отваря — чуха се викове от тълпата.
Наистина тежката врата се разтвори и едно отделение конни полицаи, придружаващи затворена кола, излязоха в галоп. Мнозинството отстъпи, но скоро се раздаде силен вик:
— Ето го! Дръжте го, момчета! Свалете полицаите от конете!
Тълпата се хвърли като бясна върху колата, в която беше Норт. Полицаите се защищаваха отчаяно, но усилията им отидоха напразно. Някои от тях бяха съборени на земята. Докато част от тълпата се бореше с конвоя, друга напираше да строши колата и скоро двете крила на вратата бяха направени на трески.
— Ето го! — викна някой от разгневената тълпа. — Обесете го! Изгорете го жив!
Но преди да успеят да го уловят, Норт с отчаян скок се намери сред морето от хора. Те се изненадаха от тази неочаквана постъпка, после отново се втурнаха към него. В това време полицаите успяха да си проправят път и да стигнат до колата, където един мъж с херкулесова сила, цял потънал в кръв, отбиваше ударите, които се сипеха върху него.
— Убийте го, убийте го! — викаха от всички страни.
— Но пуснете го бе, хора, това не е престъпникът! — извика гръмогласно един от полицаите.
Чак сега всички разбраха грешката си. Човекът, когото малтретираха, не беше Норт. Престъпникът беше изчезнал!
— Направете място на полицията, момчета! — извика един възрастен мъж от тълпата.
Въпреки че хората бързо се подчиниха, полицаите не можаха да намерят Норт. Когато мнозинството се оттегли, Шелер отново подкара конете.
— Какво стана с престъпника? — попита той един полицай, който минаваше край файтона.
— Не можахме да го намерим, отново избяга — отвърна ядосан полицаят.
— Чухте ли? — каза тихо Шелер, като се обърна към двете жени.
Ирма нищо не отговори. Очите й блуждаеха някъде в далечината. Мери обаче настръхна от тази новина.
— Тези хора искаха да го съдят сами, а вместо това го освободиха, за да може отново да сее смърт и нещастия около себе си! — промълви тихо тя.
— Бъдете сигурни, мисис, че той няма да избегне правосъдието. Полицията ще претърси цялата околност и няма да се успокои, докато не го залови!
— Къде ли е Юнона? — попита Ирма изведнъж.
Шелер се обърна изненадан.
— Преди няколко минути беше при мен. Кой знае къде е отишла тази проклета негърка? Впрочем няма защо да се чудим, негрите са много любопитни и тя сигурно е отишла да види тази бъркотия отблизо.
— Ще я почакаме — каза Ирма спокойно.
Тъкмо Шелер щеше да изрази недоволството си от това, и негърката пристигна запъхтяна.
— Къде ходи, Юнона? — попита Ирма.