Выбрать главу

— Преследвах маса Норт — отговори негърката.

— Какво? — сепна се Мери. — Преследвала си престъпника?

— Когато маса Норт скочи от колата, наоколо нямаше никакви полицаи. Аз скочих от капрата и се затичах след него, като внимавах да не ме забележи. Така го проследих до едни скали, зад които той изчезна. Не се осмелих да отида там, защото видях един друг човек, прикривайки се, да наблюдава всички действия на беглеца.

— Аз познавам това място. Неотдавна там се беше скрила една банда, от която ни отърваха драгуните. Значи там се е скрил престъпникът?

— Тогава ти знаеш къде е това място? — прекъсна го Мери.

— Да, мисис, дори и децата го знаят.

— Искам да ме заведеш там! — каза Мери така неочаквано, че Шелер от изненада едва не падна от капрата.

— За бога, Мери, какво възнамеряваш да правиш? — извика Ирма изплашено.

— Сама ще предам Норт на правосъдието! Имаш ли оръжие в себе си, Шелер?

— Разбира се — отвърна той и показа дръжката на един револвер. — Тук никой не ходи без подобна играчка.

— Мила Ирма, по-добре е да ни почакаш в близкия ресторант, не искам да вземаш участие в този поход! — заяви Мери.

— Ужасната сцена, на която присъствахме, много ме развълнува. Затова най-добре ще е да се прибера в хотела.

— Добре — съгласи се Мери. — Ето един файтон, който ще те откара в града. Юнона също ще дойде с теб. Аз съм твърдо решена да хвана Норт.

Ирма се опита да разубеди приятелката си, но тя остана непоколебима. След малко двата файтона се отправиха в различни посоки.

Обвинението

Слънцето вече залязваше, когато Шелер стигна до посоченото място. Той искаше да скочи от капрата, но на двайсетина крачки от тях се показа конник с широкопола шапка, която скриваше лицето му.

— Какво търсите тук? — попита той строго.

— Идваме да ви избавим от един престъпник — отговори Шелер спокойно. — Преди няколко часа той се изплъзна от ръцете на полицията. Искаме само да й го предадем, защото немалко грехове тежат на съвестта му.

— Вървете си! Престъпникът Норт наистина се намира тук, но той никога вече няма да попадне в ръцете на полицията!

— Охо — отвърна Шелер, — да нямате намерение да му помогнете да избяга? В такъв случаи грешно сте си направили сметката. Един куршум от моя револвер сигурно ще ви попречи да направите това.

Шелер извади револвера си, но Мери бързо скочи и го улови за ръката.

— Стойте, Шелер! — извика тя, след това се обърна към непознатия: — Ще бъдете ли така любезен да ми отговорите на един въпрос?

— Разбира се — отговори мъжът, като се поклони.

— Защо искате да скриете този опасен престъпник? Познавате ли го?

— Защото трябва да искам от него едно удовлетворение, каквото може да ми даде само кръвта му — беше неочакваният отговор.

— Причинил ви е някакво зло ли?

— Нещо повече — удари ме с камшик!

— Но кой сте вие? — попита Мери.

— Хосе Карера, някогашният слуга на Норт. Няколко пъти жертвах живота си за него. За награда обаче той не само ме изгони, но и ме удари като бясно куче.

— Трябва да знаете, че ако го предадете на полицията, ще получите голямо възнаграждение — помъчи се да убеди непознатия Мери.

— Парите не могат да измият обидата! — извика той сърдито. — Само неговата кръв може да угаси жаждата ми за мъст. Той трябва да умре!

— Това ли е последната ви дума?

— Да, това е последната ми дума! — отвърна Хосе мрачно.

— Щом е така, ще ви помоля за една услуга. Оставете ме да поговоря с престъпника. Давам ви честната си дума, че няма да го освободя!

— Кажете ми името си, за да ви отговоря дали мога да изпълня желанието ви.

— Казвам се Мери Шмит. Престъпникът Норт, наричащ се преди Гулд, ме озлочести…

— Достатъчно, мисис, зная всичко — прекъсна я Хосе. — Той уби баща ви… Е, добре, ще ви заведа при него, но преди това искам да ви разкажа престъпленията, които това чудовище извърши в Мексико.

След като метисът завърши разказа си, на Мери и се стори, че сънува.

— И аз съм нарушавал законите — продължи Хосе, — но когато бившият ми господар поиска да ограби манастирското съкровище, се заклех никога вече да не посягам на чуждото, а да изкарвам хляба си с честен труд!

— Искам да знам още нещо — каза Мери. — Ирма имаше дете, което Норт открадна. Знаете ли къде се намира то?