— Истина е, че Ирма ме обичаше, но тя не би ме последвала никога, ако не беше тайнствената сила, с която е надарено нашето семейство — отговори Норт, мъчейки се да говори спокойно. — Ирма е наследила семейната си гордост и по-скоро би умряла в мизерия, ако не беше принудена да ме търси. Признавам! Само тайнствената ми сила кара жените да се хвърлят в обятията ми, без да се съпротивляват. Нещастието на Ирма е в това, че тя беше първата жертва!
— Очите й се отвориха, но за съжаление много късно — каза с горчивина в гласа Мери. — На всичко отгоре ти я преследваше безмилостно и я излагаше на големи опасности. Вярваш ли, че ще можеш някога да откупиш прегрешенията си спрямо тази жена?
— Млъквай, Мери! Съвестта и без това ме измъчва жестоко заради това, което съм сторил на Ирма! — изкрещя Норт.
— Съвест ли? Нима ти имаш съвест? — попита иронично Мери. — Как тогава не се пробуди тя, когато ме водеше към олтара?
Лицето на Норт, което при спомена за Ирма беше придобило печален израз, се промени веднага при тези думи.
— Нима ти си мислиш, че можеш да се сравняваш с Ирма? — изрече той презрително. — Чрез теб аз исках само да стана богат, затова просто използвах случая.
— Мръсник! — извика задъхано Мери. — Спомняш ли си клетвите и пламенните си обяснения?
— Спомням си ги — отвърна студено Норт, — но те не излизаха от сърцето ми. Никога не съм те обичал!
— Подлец! Колко пъти някакъв вътрешен глас ме предупреждаваше, но аз не му обръщах внимание, защото бях заслепена от приказките ти и се мислех за най-щастливата жена на света.
— Добре — продължи тя след кратко мълчание, — значи аз съм била само средство за задоволяване на низките ти страсти. Но защо се върна при мен в Ню Йорк, може би си се разкаял?
— Съвсем не — изсмя се Норт. — Просто полицията беше по петите ми, нямах пари, следователно нямаше нищо неестествено в това да посетя съпругата си.
— Ти си чудовище в човешки образ! — извика Мери, не можейки повече да сдържа гнева си. — Значи се върна при мен само за да ме ограбиш?
— Да не би да ме упрекваш за онази нищожна сума от няколко хиляди долара? — попита ядосано Норт. — Вярвам, че милионите ти едва ли са усетили тази загуба. За жалост…
— Какво? — попита Мери, като се приближи към него.
— За жалост бях изненадан от слугите! Ако те не бяха дошли навреме, щеше да изгубиш доста по-голяма сума. Впрочем не бяха ли мои парите, които взех?
Мери чувстваше, че всеки миг може да припадне, и потърси някаква опора. В същия миг Шелер я хвана за ръката, за да я подкрепи.
— Оставете ме, Шелер, като свърша с този мерзавец, ще дойда!
Шелер се върна при Хосе, който гледаше мрачно Норт.
— Едва сега разбрах напълно колко си подъл! — продължи Мери. — Грехът ти срещу Ирма е бил само началото на тази верига от престъпления. Не се ли притесни поне малко, когато хвърли във въздуха цял пътнически кораб само защото на него се намираше полковник Роджър?
— Напротив, яростта ми нямаше граници, когато разбрах, че полковникът, моят смъртен враг, се е избавил по един необясним за мен начин! — каза Норт с искрящи от омраза очи.
— Какво ти бяха сторили стотината невинни жертви, които погълна Мисисипи? — извика гневно Мери, защото не очакваше такъв безочлив отговор.
— Целта оправдава средствата! — отговори невъзмутимо Норт.
— Не знаеш ли, убиецо, че душите на тези нещастни жертви крещят за отмъщение?
— Млъквай, не искам да те слушам повече!
— Все някога ще дойде мигът, когато ще трябва да слушаш. Всички онези, които си погубил, ще искат правосъдие. И разплатата ще бъде ужасна, защото и жертвите ти са много. Когато човек помисли за всичко това, вижда, че ти не си човек, а звяр в човешка кожа!
Жертвите на престъпника
— Остави ме на мира! — извика Норт гневно на приближаващата се отново към него Мери.
— Не ти ли стигна, че направи нещастни мен и Ирма? Защо прелъсти и дъщерята на почтения плантатор Сейнт Артай, която, като узна какъв злодей е съпругът й, се самоуби, за да измие този срам? Не те ли безпокои образът на плантатора, който ти опропасти? Не излиза ли от гроба си, за да застане пред очите ти, нещастната майка и съпруга, умряла от мъка? Не звучат ли в ушите ти виковете на нещастната вдовица, която полудяла, след като си я разорил?