— Махнете тази глава! — извика опомнилият се Шелер. — Дано този начин на идентифициране няма лоши последствия за двете жени!
С помощта на съдиите свестиха Ирма и я отведоха заедно с Мери до файтона. Юнона, която чакаше там, се разтревожи много от вида на господарката си.
— Какво се е случило с мисис? — попита тя, гледайки въпросително Мери.
— Ще разбереш по-късно, Юнона — отвърна Мери, която едва се държеше на краката си.
— Познахте ли човека, който донесе главата? — попита Шелер от капрата Мери.
— Не — отговори тя, — кой беше той?
— Това беше метисът Хосе, който през изминалата нощ помогна на Норт да умре по такъв ужасен начин.
Недалеч от гробищата на Тусон имаше място, заградено с високи зидове. Жителите на градчето го избягваха, защото там се погребваха престъпниците. На другия ден след случката в съда някаква жена беше коленичила пред един гроб и се молеше. Това беше Ирма, графиня Хоенщайн, която се молеше за душата на бившия си съпруг.
Нови опасности
Ирма остана в Тусон с Юнона и Шелер, защото Роджър все още беше в Санта Фе. Мери беше повикана в Ню Йорк и помоли Ирма да остане още няколко дни в Тусон, за да възстанови здравето си, преди да я последва.
Шелер продаде бръснарницата си доста изгодно, така че със сумата от продажбата и премията за залавянето на Норт можеше да си осигури спокойно бъдеще. Затова беше решил да придружи графинята до Германия, където смяташе да се установи завинаги.
Изминаха няколко дни от отпътуването на Мери. Желаейки да напусне колкото може по-скоро града, който събуждаше в нея толкова неприятни спомени, една вечер Ирма, придружена от Шелер и Юнона, взе влака за Ню Йорк. Тя въздъхна с облекчение, когато Тусон изчезна от погледа й. Сега мислеше само за скорошната среща със стария си баща.
Първите два дни изминаха, без нещо да внесе разнообразие в монотонното им пътуване. На третия ден обаче Юнона забеляза, че влакът се движи много бавно. Шелер отиде да се осведоми за причината за това забавяне. След малко се върна и съобщи, че падналите проливни дъждове са повредили трасето на линията, както и някои мостове, така че се налагало машинистът да бъде много предпазлив.
Около обяд влакът спря на гара Ринсон. Напразно пътниците чакаха сигнал за тръгване. Скоро дойде един кондуктор и съобщи, че пътуването се прекъсва, защото мостът, по който трябваше да минат, бил сериозно повреден.
— Ами сега какво ще правим? — обърна се Ирма към Шелер, който тъкмо се връщаше във вагона.
— Току-що разбрах, че поправката на моста ще трае не по-малко от седмица — обясни той. — Неприятна перспектива, но няма какво да направим, ще трябва да се примирим с положението!
— Най-добре е да вземете като мен един файтон, който ще ви закара до най-близката гара — каза един от пътниците. — Аз вече направих необходимото и тръгвам със семейството си, защото предпочитам да се люшкам два дена из планината, отколкото да чакам десетина дни тук.
— Благодаря ви за добрия съвет! — отговори весело Шелер. — Е, съгласна ли сте да наемем един файтон, графиньо?
Ирма искаше да отговори утвърдително, но един кондуктор се намеси в разговора им:
— Ако ми позволите да ви дам един съвет, бих ви препоръчал да останете тук, вместо да скитате из планините! Случвало се е пътниците да загубят пътя, а сега е още по-опасно, защото из планините върлуват разбойнически банди.
Пътникът, който ги съветваше да наемат файтон, се изсмя, като чу тези думи.
— Ако се страхувате от всеки срещнат нехранимайко, наистина е по-добре да останете тук — каза той. — Можете обаче да бъдете уверени, че ще стигнем невредими до съседната гара!
Думите на кондуктора бяха разколебали Ирма, но Шелер предпочете мнението на пътника, затова тя се съгласи да наемат файтон. Същия ден следобед те тръгнаха на път.
Изминаха няколко часа. Файтонът летеше из елховите гори по пътища, покрити с мъх. Местността ставаше все по-непроходима. Гората се простираше по склоновете на планината, чиито върхове се издигаха в облаците.
— Кажи ми, приятелю — попита Шелер файтонджията, — познаваш ли добре тези места? Не виждам и най-малка следа от път.
— Такъв не съществува, мистър. Ние винаги се ориентираме по планините, защото гарата, към която пътуваме, се намира в подножието им.
— А кога ще пристигнем там?