— Тя ми каза, че човекът, с когото съм се срещнал у зидаря, бил неин мъж и че той обхождал тези места, за да подготви едно представление.
— И ти вярваш ли?
— Сигурен съм напълно. Каза, че ще отиде в чифлика да го чака.
— В такъв случай той трябва да пристигне сега, защото, когато ние бяхме там, не се яви.
— Но той може да бъде там и без вие да знаете — забеляза амбулантният търговец. — Те са се уговорили.
— Ние не трябва да се връщаме пак там, защото, ако ни види, той ще се скрие и няма да дойде — каза Бърнард.
— Може и да ви е видял — продължи Фокс. — Възможно е да се е скрил някъде наблизо и да излезе, когато се мръкне.
Роджър само се усмихна.
— Не би било зле ако отида само аз в чифлика и се уверя. В мене те не биха се усъмнили — предложи Фокс.
— И ако са там, дай ни някакъв знак — прибави Роджър.
— Но после не трябва да се връщаш тук — каза Бърнард. — Те биха забелязали ролята ти в такъв случай.
— Г-н Роджър има право — съгласи се Макнийл, — той трябва да ни направи някакъв знак.
— Денем би било лесно, но през нощта е трудно! — каза другият стражар.
— Защо не. Ще намерим начин. Щом въпросът е да заловим един голям престъпник.
Междувременно слънцето залязваше и беше започнало да се мръква.
— Разчитаме на тебе — каза Бърнард.
— Не се съмнявайте, милорд.
— Добре, ще запалиш една свещ или лампа на прозореца. Оттук бихме я забелязали.
— Не вярвам — възрази Роджър. — Разстоянието е доста голямо.
В това време Макнийл се доближи до сандъка с часовниците на Фокс.
— Ей, Фокс — извика той, — я ни отвори твоя магазин.
— Защо?
— Да видя нещо!
Фокс извади ключ и отвори сандъка.
— Не искам да му взема часовниците — обясни Макнийл, като започна да вади часовниците отвътре. — Искам само да опитам дали ще мога да се сместя аз в сандъка. В такъв случай Фокс би могъл да ме занесе в чифлика, без никой да ме види и без да се усъмнят в нещо.
Тази идея се хареса на Бърнард.
— Не е възможно — възрази Роджър, — много е малък.
— Достатъчен е. Аз съм слаб, мога да вляза — каза Макнийл, като започна да се намества в сандъка.
Но опитите му излязоха несполучливи, защото сандъкът се оказа тесен.
— Слушай — каза Роджър на Фокс, — ти ще стоиш на пост, за да видиш дали жената със синия воал е пристигнала или докато пристигне. Ако е пристигнала, ще угасиш свещта към 10 часа. После, когато всичко утихне, ще напуснеш бавно и тихо къщата. В това време ние ще се приближим до чифлика. Ще ни намериш по алеята. Засега само толкова.
— Важното е жената да не се усъмни никак — добави Бърнард.
Фокс кимна одобрително.
— Нищо няма да усети тя. Само вие да не уплашите онзи човек, ако искате да го хванете изведнъж.
— Ние ще дойдем един по един.
Фокс беше много силен. Той прибра часовниците, вдигна сандъка на гръб и тръгна.
Беше се стъмнило вече.
— Към единадесет часа ще тръгнем — каза Бърнард. — Имаме само няколко часа.
— Само Астрела да не види Ирма — прибави Роджър. — Това е опасно. По-добре щеше да бъде, ако я вземехме с нас. Онази жена със синия воал е демон като Норт. Способна е на всичко.
— След няколко часа ще бъдем пак там. Дотогава дано нищо не се случи с Ирма.
В това време Хариета отиде в къщата за гости в чифлика. В стаята на Ирма още светеше. Бедната майка беше замислена и тъкмо слагаше детето да спи. Хариета почука.
Ирма, уплашена, отвори и каза:
— Знам, че идвате да ме питате докога ще злоупотребявам с вашето гостоприемство. Но аз завинаги ще ви остана благодарна, мисис Линкълн.
— Да не говорим за това. То е дребна работа. Идвам при вас по друга работа. Аз съм нещастна жена. Не искам повече да живея с мъжа си. Не мога да остана повече тук.
— Съчувствам ви напълно — каза Ирма. — Нямате ли роднини?
— Нямам никого, освен мистър Роджър.
— Да. Той взе вашата защита.
— И понеже единствено него имам на този свят, искам той да принадлежи единствено на мен — каза Хариета. — Той трябва да стане мой съпруг. Аз го обичам.
— Съмнявам се, мисис Линкълн. Надали! Какво ви кара да ми казвате това тъкмо сега? — попита Ирма учудена.