— Не, медальона задръжте! Ние знаем как да се отнасяме с дами, мисис.
Той отвори портмонето й, в което имаше петстотин долара, и погледна изпитателно Ирма.
— И вие ли отивате в Германия?
— Да — отговори тя, като почувства неудобство от погледа му.
Главатарят помисли малко, след това направи знак на един от бандитите да се приближи и размени с него няколко думи. После отново се обърна към Ирма и каза:
— Съжалявам, мисис, но това място не е подходящо за нощуване. Затова пък в нашето убежище ще намерите всички удобства за една дама. Реших, че трябва да останете няколко седмици при нас!
— Моля ви, не правете това! — изплаши се Ирма. — Съжалете ме и се откажете от това решение! Вземете ми всичко, но ме оставете да продължа пътя си!
— Съжалявам, но е невъзможно! Искам само да ви уверя, че можете да бъдете спокойна. Давам ви думата си, че никой от нас няма да ви докосне дори с пръст! Трябва да останете няколко седмици при нас, докато… но това ще разберете по-късно.
Ирма отчаяно наведе глава. Неумолимата съдба отново я излагаше на опасност, когато вече си мислеше, че неприятностите са останали зад гърба й. Кой знае къде щяха да я заведат бандитите? Очите й се изпълниха със сълзи.
Пленница
Шелер не можеше да се владее повече. Гневът му избухна с такава сила, че дори бандитите се изненадаха на смелостта му.
— Това вече е прекалено! — извика яростно той. — Ако държите да задържите непременно някой от нас, аз съм готов да ви последвам, но оставете господарката ми!
Главатарят не каза нищо, само направи знак и четирима от хората му заобиколиха Шелер. Пред дулата на насочените към него револвери той разбра, че всеки опит за съпротива е обречен на неуспех. Тексасеца Джони яхна коня си и се приближи към Ирма. На лицето му играеше любезна усмивка.
— Последвайте ме, мисис — каза той на изплашената жена. — Мястото, на което ще ви заведем, не е много далеко. Моля ви да осъзнаете, че не ви застрашава никаква опасност!
Ирма разбра, че нищо друго не й оставаше, освен да изпълни заповедта му, затова заедно с Юнона слезе от файтона.
— Натоварете багажа на дамата! — заповяда главатарят и заповедта веднага беше изпълнена. — Сега можем да тръгваме.
Ирма искаше да се прости с Шелер, но той беше обграден от бандитите, така че не можа да му каже нищо. Тя тръгна бавно, последвана от Юнона.
— А ти къде си тръгнала, негърко? Връщай се веднага! — извика главатарят.
— Идвам с мисис! Предпочитам да ме убият, отколкото да се разделя с нея! — сопна се Юнона.
— Моля ви, оставете я да дойде с мен! — помоли се Ирма.
— Както желаете. Хайде, тръгваме!
Скоро групата се приближи до един проход. Главатарят извади бяла кърпа и се приближи до Ирма, която го погледна плахо.
— Позволете ми да закрия очите ви, защото оттук започва нашето владение и никой не трябва да знае пътя до скривалището ни! Тъй като ще бъдете освободена след няколко седмици, тази предпазна мярка трябва да бъде приложена и към вас.
След като закриха и очите на Юнона, главатарят хвана Ирма за ръка и я поведе. Около час вървяха по някакви стръмни, криволичещи пътеки. Най-после спряха и младежът махна кърпата от лицето й. В среднощния полумрак тя видя пред себе си голяма каменна къща, заобиколена от борова гора.
— Това е нашето жилище, мисис — проговори главатарят. — Последвайте ме, за да ви покажа стаята, определена за вас! Никой няма право да прекрачва прага й, освен вашата прислужница.
— Много съм ви признателна за това уверение! — отговори Ирма. — Но няма ли да ми кажете защо ме доведохте тук?
— Утре ще научите. Имате думата ми, че никой няма да ви безпокои.
Ирма се притисна до Юнона и двете влязоха в къщата.
Главатарят, които вървеше пред тях, се изкачи по една стълба и ги въведе в добре осветена стая. На Ирма й направи впечатление, че тя имаше още няколко врати, зад които сигурно се разкриваха други помещения.
— Това е стаята ви, мисис. Извинявайте, че не мога да ви предложа нещо по-хубаво! Стаята няма да бъде заключена, можете дори да се разхождате в гората край къщата. Сега негърката ще дойде с мен, за да й покажа откъде ще получава храната ви. Ще си позволя да ви посетя утре и тогава ще разберете защо ви доведох тук.