На път за родината, близо до железопътната гара Ринсон, попаднах в ръцете на един човек, който няма да ме освободи, докато не получи откуп за мен. Моля те да му изпратиш веднага исканата сума, за да мога да се върна при теб! Не се тревожи, с мен се отнасят много добре. Не ми е позволено да ти пиша повече, затова остани със здраве!
Твоя обичаща те дъщеря
Ирма.“
— Така, благодаря ви, мисис! — каза главатарят. — Позволете ми да прибавя и аз няколко думи!
Ирма стана от стола, за да му даде възможност да напише това, което желае.
„Уважаеми графе,
Както разбирате от горните редове, дъщеря ви е моя пленница. Няма да й се случи и най-малката неприятност, понеже ние знаем как да се държим с една беззащитна жена. Ще я освободя и ще я заведа със сигурна охрана до най-близката гара, ако след получаването на настоящото писмо ми изпратите триста хиляди долара.
За да има те достатъчно време, ще чакам да получа откупа в продължение на един месец. Изпратете сумата по свой доверен човек до гара Сонора в Ню Мексико, където ще дойдат мои хора да я получат. Давам ви думата си, че дъщеря ви ще бъде освободена веднага. Предупреждавам ви обаче да се откажете от мисълта да освободите дъщеря си чрез полицията. В такъв случай и аз ще съжалявам за печалната участ на дъщеря ви: ще бъде застреляна веднага! Същото ще се случи и ако исканата сума не пристигне навреме.
С почит: Тексасеца Джони.“
Като свърши, главатарят сложи писмото в плик и го подаде на Ирма.
— Бъдете така добра да напишете адреса!
Нещастната жена не подозираше ужасните думи, които бяха прибавени след редовете, написани от нейната ръка, и надписа плика.
— Благодаря ви, мисис! — каза бандитът и се поклони. — Надявам се след няколко седмици да ви заведа до близката гара, откъдето ще можете да продължите пътя си!
— Какво писахте на баща ми? — неволно запита Ирма.
— Някои подробности, които не ви интересуват — отговори Тексасеца Джони. — Моля до пристигането на откупа да смятате тези помещения за ваша собственост. Също така най-настойчиво ви моля да ми съобщавате и за най-малката неприятност, която имате, за да нямате след това никакъв повод за оплакване.
— Благодаря ви за тези думи! — отговори Ирма, поуспокоена от изявлението му.
— Животът е направил от нас това, което сме — продължи сериозно главатарят, — но досега не сме оскърбили нито една беззащитна жена. Вие сама ще се уверите в това. Засега останете със здраве, мисис! Ще отида лично да изпратя писмото, за да пристигне колкото може по-бързо при баща ви.
Тексасеца Джони се поклони и напусна стаята. Ирма се приближи до прозореца и погледна навън. Над върховете на боровете се виждаше ясното синьо небе. Тази гледка я натъжи, но в същото време я обзе и чувство за сигурност. Тя вярваше, че този, който я беше избавил от толкова беди, нямаше да я остави и сега, и му отправи гореща молитва, която успокои измъчената й душа.
Един смел план
Какво беше станало по това време с доблестния Шелер, който, обхванат от безсилна ярост, трябваше да гледа как бандитите отвличат обичната му графиня?
След като Ирма и Юнона се скриха от погледа му, бандитите, останали при файтона, също изчезнаха бързо в мрачната гора. Той гледа след тях, докато престана да чува тропота на конските копита. Тогава изля гнева си върху файтонджията, който според него беше единственият виновник за постигналото ги нещастие.
— Е, харесва ли ти всичко това? — извика той, почервенял от гняв. — Ако не беше ни довел в тази пустош, графинята нямаше да попадне в ръцете на бандитите. Но бъди спокоен, уверявам те, че скъпо ще ми платиш за това!
— Изслушайте ме, мистър…
— Нищо не искам да слушам! — извика Шелер. — Ако не искаш да съжаляваш още повече, карай по-бързо към гарата. Ако сутринта не сме там, ще ти се случи ново нещастие!
Изплашеният файтонджия се подчини на заповедта на разгневения пътник и конете препуснаха в непрогледния мрак. Когато изгря луната, пътуването стана по-лесно, защото файтонджията можеше да различава препятствията по неравната земя. Изведнъж гората започна да оредява и конете препуснаха из необятната прерия. Лудото препускане трая до сутринта и за радост на Шелер скоро видяха гарата. След десетина минути покритите с пяна коне спряха пред нея. Шелер скочи от файтона, затича се към помещението, където се намираше телеграфът, и заудря с всички сили по вратата.