— Да не сте полудели, че вдигате такъв шум по това време? — попита мъжът, който отвори вратата.
— Трябва да подам бърза телеграма. Бяхме нападнати от разбойници, които отвлякоха графиня Фон Хоенщайн. С нея пътувахме за Германия — изкрещя Шелер.
— Сигурно е бил Тексасеца Джони — предположи един от служителите.
— Не ме интересува кой е бил! — отговори Шелер. — Важното е, че нещастната графиня сега е в мръсното скривалище на тези негодници.
— До кого искате да изпратите телеграмата? — попита телеграфистът, след като влязоха в стаята. — Кажете ми съдържанието и след половин час ще бъде предадена.
— Виж, това вече ми харесва! — отбеляза Шелер. — Пишете:
„Санта Фе, до полицейския началник Роджър.
Графиня Фон Хоенщайн заловена от разбойници и отвлечена в планините. Очаквам незабавното ви пристигане.
Шелер“.
— Както ви казах, след половин час телеграмата ще бъде в ръцете на полицейския шеф — каза телеграфистът. — Ако тръгне веднага, довечера може да бъде тук.
„Роджър е единственият човек, който може да освободи графинята — мислеше си Шелер. — Без нея няма да се върна в Германия даже ако трябва с месеци да стоя в това проклето място!“
Привечер той се разхождаше нервно по перона на гарата, защото влакът от Санта Фе трябваше да пристигне след няколко минути. Не мина много време и свирката на локомотива отекна пронизително. Погледът Шелер се проясни, когато видя зад един от прозорците на първия вагон човека, когото очакваше. Роджър също го видя и след малко стисна ръката му.
— Кажете ми, Шелер, как графинята попадна в ръцете на бандитите?
— Елате с мен, ангажирах стая. Там ще ви разкажа всичко.
— Добре, да вървим. Елате и вие, Макнийл — обърна се Роджър към помощника си, когото беше довел със себе си от Санта Фе.
След малко тримата мъже седнаха в стаята и Шелер разказа накратко произшествията, завършили с отвличането на Ирма.
— Няма съмнение, че графинята е попаднала в ръцете на Тексасеца Джони! — каза полковникът загрижено.
— И служителите от гарата са на същото мнение — отбеляза Шелер. — Но ние трябва да намерим този бандит, мистър! С полицаи, дори с войска, ако трябва, ще можете да организирате потеря, която да освободи графинята.
Макнийл повдигна рамене, а загриженото лице на Роджър се помрачи още повече.
— Подобно нещо е немислимо! — отсече той.
— Но защо, когато разбойникът разполага с десетина човека, които лесно могат да бъдат победени? — попита разочарован Шелер.
— Даже и сто да са, пак ще ги унищожа! Но имам основание, което не ми позволява да постъпя по този начин. Ако организираме потеря против Тексасеца Джони, наистина ще намерим графинята, но не жива, а мъртва!
— Какво? — извика уплашено Шелер. — Нима този бандит ще посмее да посегне на този ангел?
— Не, разбойникът е много любезен с дамите. Но потерята, която искате да организираме, ще го ядоса. Той се надява на голям откуп, а ние се опитваме със сила да му вземем пленницата. В този случай тя няма да бъде пощадена.
— Тогава какво ще правим? — запита отчаяно Шелер. — Споменахте за откуп. Значи ли това, че ще чакаме, докато онези мерзавци направят предложението си?
— Не! Аз съм решил твърдо да освободя графинята от ръцете им. Тъй като добре познавам местността, където те обикновено се появяват, ще отида там с Макнийл.
— Вземете и мен! — помоли Шелер. — Обещавам, че ще се подчинявам на всичките ви заповеди. А тъй като съм добър стрелец, ще бъда много полезен в случай на нужда. Без графинята няма да мръдна оттук, това е решението ми!
— Много съм ви признателен за това предложение! — отговори сърдечно Роджър. — Ще тръгнем с файтон, след това ще продължим пеш. Когато стигнем, ще чакаме благоприятен момент, за да се вмъкнем в скривалището им.
Звездите вече гаснеха една след друга, когато тримата мъже изоставиха файтона, който ги беше докарал. Сега трябваше да продължат пеш до мястото, където Ирма беше пленена. Роджър вървеше напред, следван от Шелер и Макнийл. Когато навлязоха в гората, той се спря и каза тихо:
— Сега ще трябва да претърсим много внимателно тази местност! Тя ми е позната, защото съм бил тук и друг път. Мисля, че скривалището трябва да бъде някъде из ония обрасли с гори височини. Затова да тръгваме нататък!