Тримата мъже обикаляха няколко часа из гората, но не откриха никаква следа от разбойниците. Слънцето се беше изкачило на хоризонта, когато седнаха да починат малко.
— Започвам да мисля, че тези мръсници са се преместили на друго място — забеляза мрачно Шелер, като легна на покритата с мъх земя.
— Търпение! — отвърна Роджър. — Възможно е да са близо до нас, но ние да не можем да ги открием.
Като каза това, той стана и заоглежда наоколо.
— Чухте ли нещо? — запита го Шелер.
Роджър му даде знак да мълчи и направи няколко крачки напред.
— Чувате ли нещо, Макнийл? — отново попита Шелер.
— Мълчете! — отговори полицейският агент. — Изглежда шефът е доловил нещо.
Шелер задържа дишането си, но неопитното му ухо не чу нищо друго, освен шумоленето на листата по дърветата.
— Бързо! — извика върналият се с тихи стъпки Роджър. — Чух цвилене на кон, значи скривалището им е някъде тук.
Макнийл и Шелер го последваха. И тримата държаха оръжието си готово за стрелба, за да могат да го употребят в случай на нужда. Скоро чуха съвсем ясно и тропот от копита. По даден знак от Роджър двамата мъже изостанаха малко след него. Стори им се, че чуват човешки гласове.
— Мислите ли, че са разбойниците? — прошепна Шелер на Макнийл.
— Това ще разберем сега, защото шефът се връща — отвърна полицейският агент.
— Видях наблизо, на една полянка, четирима бандити. Вероятно охраняват скривалището. Вързали са конете си откъм нашата страна. Главната ни задача ще бъде да хванем и четиримата, защото, ако някой от тях се спаси, планът ни да спасим графинята ще се провали.
Шелер вече предвкусваше близката борба и поиска веднага да се затича към поляната, но Роджър го задържа.
— Никой от вас да не употребява оръжие, докато не стрелям аз! — заповяда той. — Може би бандитите ще се предадат доброволно.
Тримата тръгнаха предпазливо, докато стигнаха до едно място, от което се виждаше добре полянката. Бандитите въобще не очакваха, че някой може да ги нападне тук. Те трепнаха едва когато конете изпръхтяха, подплашени от появата на непознатите мъже. Но вече беше късно, защото видяха насочени към тях три револвера.
— Предайте се, иначе сте загубени! — извика предупредително Роджър.
Двама от тях хвърлиха оръжието си, но другите двама се опитаха да го извадят от кобурите. Повече не можаха да направят, защото точните изстрели на Макнийл и Роджър ги повалиха на земята.
— Милост! — завикаха предалите се бандити, като видяха, че приятелите им са мъртви.
— Приближете се! — заповяда им Роджър.
Те веднага се подчиниха, защото смятаха, че са заобиколени от полицаи. Макнийл веднага им надяна белезниците. След това заедно с конете ги заведоха навътре в гората, понеже Роджър се страхуваше, че стрелбата може да привлече вниманието на другите бандити. След като се поотдалечиха малко от мястото на битката, Роджър им нареди да спрат.
Освобождението
Като спряха, полковникът изгледа пленените бандити, които не смееха да вдигнат очи, и каза на Макнийл:
— Тези момчета са новаци. Вземи единия от тях и го разпитай, за да ти каже къде е скривалището им. Не забравяй да научиш паролата! И го предупреди, че ако не говори истината, ще го застреляш.
— Добре — отвърна Макнийл, хвана за ръката един от пленниците и го отведе настрани.
— А сега ти ме слушай внимателно! — обърна се Роджър към другия разбойник. — Искам да ми кажеш къде точно се намира скривалището на бандата ви. Да знаеш, че ще бъда безмилостен, ако не говориш или се опиташ да ме излъжеш!
— Простете, мистър! — примоли се изплашеният бандит. — Ще кажа всичко, но ви моля да ме защитите пред съда, защото аз съм само от няколко седмици в бандата на Тексасеца.
— Значи Тексасеца Джони е главатарят ви! Така си и мислех! Сега ми опиши мястото, където се намира дамата, която пленихте.
— По този начин няма да можете да го намерите. Но има друг сигурен начин: яхнете кобилата на убития от вас Боб. Конят знае пътя и може да ви заведе там дори и през нощта.
— Добре — съгласи се Роджър. — Колко бандити има в скривалището?
— В скривалището ли? — попита бандитът. — Не, мистър, ние не живеем в някаква дупка, а в каменна къща, доста голяма и удобна. Там има още седем човека.
— Каменна къща ли? Но как е възможно да има такава къща в това пусто място?