— Стой, кажи паролата! — извика внезапно някой с мощен глас, който надви бушуващата буря.
— „Враната грачи“ — отговори спокойно Роджър, като поизмени малко гласа си.
— Дявол да ви вземе, много късно се връщате! Главатарят беше много разгневен. В къщата всички спят, затова не вдигайте шум, за да не си изпатите!
Тримата отминаха напред, без да отговорят нищо. Орловият поглед на Роджър откри въпреки тъмнината силуета на една голяма постройка, разположена в края на голяма поляна.
— Не заминаха ли четирима по обяд? — чу Шелер гласовете на часовите.
— Да, Бил — отговори друг глас.
— Стори ми се, че сега минаха трима?
— Не си видял хубаво в този мрак.
След това Шелер престана да чува гласовете на бандитите. Надяваше се, че не са се усъмнили в нещо.
— Трябва да действаме бързо, защото иначе всичко е изгубено — прошепна Роджър. — Вържете конете до малката постройка. Това трябва да е конюшнята, защото чух тропот на коне. Изведете още два коня за графинята и слугинята й.
Макнийл тръгна да изпълни заповедта, без да пророни нито дума.
— Шелер, вие елате с мен! — продължи Роджър. — Започва най-трудната част от начинанието ни, защото трябва да открием къде се намира графинята. Нямаме време за губене, трябва да проникнем в къщата. Можете ли да се катерите?
— Като котка! — отговори кратко Шелер.
— Това е добре. Според мен графинята трябва да е на първия етаж, затова ще претърсим най-напред там. Стой! Ето една дълга върлина, която ще ни послужи отлично. Ще я опрем на стената и ще можете да се изкачите по нея, а аз ще я придържам да не падне.
Въпреки че малко беше преувеличил способностите си, Шелер успя да се изкачи до прозорците на първия етаж. Роджър го следеше, доволен от успеха му.
— Панталоните ми отидоха по дяволите! — възкликна Шелер. — Но нищо, нали е за графинята.
— По-тихо! — смъмри го Роджър. — Виждате ли някъде графинята?
— Не, но виждам няколко добре осветени стаи, които сигурно й служат за жилище.
В този миг една ръка дръпна завесата на прозореца, до който беше Шелер, и го отвори.
— Помощ! — изписка женски глас. — По…
Викът заглъхна под ръката на Шелер, който скочи бързо в стаята.
— Само още една дума — и си мъртва! — прошепна той гневно, но миг след това се разсмя: — Гръм да ме порази, ако това не е Юнона!
— Ах, мистър Шелер — промълви изплашената негърка.
— За малко да вдигнеш на крак цялата къща — упрекна я той. — Казвай бързо къде е графинята? Ако спи, веднага я събуди, защото трябва да тръгваме, нямаме никакво време за губене!
Юнона не беше в състояние да предприеме нищо, тъй като все още не можеше да разбере как се беше озовал Шелер тук.
— Хиляди дяволи! Не разбираш ли какво ти говоря? Хайде, доведи по-бързо графинята! — подкани я Шелер. — Мистър Роджър чака отвън, но явно графинята няма да може да мине по същия път, по който дойдох.
Юнона най-после разбра, че спасението им е близо, и бързо изхвръкна от стаята. След малко от съседното помещение се чу шепот.
„Значи графинята е там — каза си Шелер. — Я да повикам и мистър Роджър!“
Но полковникът го избави от излишни усилия. Като видя, че Шелер успя да се вмъкне в стаята, той направи опит да се изкачи и успя. В мига, в който Шелер се канеше да го извика, той отметна завесата и влезе в стаята.
— Тук ли е графинята? — попита нетърпеливо полковникът.
— Сега ще дойде. Проклетата негърка ме видя и с глупостта си за малко щеше да провали всичко. За щастие успях да й затворя устата навреме, иначе сега щяхме да се стреляме с бандитите.
Полковникът не отговори, защото в този миг на вратата на съседната стая се появи озареното от радост лице на Ирма.
— Вие ли сте, мистър Роджър? — звънна гласът й.
Развълнуваният мъж пристъпи няколко крачки, наведе се и целуна ръката на младата жена.
— Какво щастие, че най-после ви намерих, графиньо! Но сега трябва да тръгваме, защото ни чака дълъг и опасен път през тази нощ.
— Как ще мога да ви се отблагодаря за вашата саможертва? — попита Ирма със сълзи на очи.
— Аз само изпълних дълга си! — отговори полковникът и я наметна с една мантия. — Сега трябва да ми се доверите. Надявам се с божията помощ да се измъкнем незабелязано от тук!
Ирма подаде ръка на Роджър и всички напуснаха стаята. В коридора Роджър се ослуша, но не чу нищо обезпокояващо. Явно бандитите не подозираха, че в този момент красивата пленница се изплъзваше от ръцете им. Бегълците слязоха по стълбата и стигнаха до външната врата, но тя беше заключена.