— Има още една врата, която остава отворена, докато се приберат всички — каза Юнона.
Без да дочака отговор, негърката тръгна по мрачния коридор и отвори една вратичка.
— Елате, графиньо! — прошепна Роджър.
След като излязоха от къщата, той се отправи с нея към конюшнята, където го очакваше Макнийл с конете.
— Готови ли са конете, Макнийл? — запита Роджър.
— Да, пет коня. Дори смених нашите с отпочинали, като оставих само белия, който знае пътя — отговори Макнийл.
Роджър повдигна Ирма и я сложи да седне на един от конете. После повика Шелер и Юнона и им каза:
— Вземете графинята между вас. Макнийл и аз ще вървим напред, за да заставим часовите да мълчат. След това ще заведете графинята в гората.
Роджър и Макнийл тръгнаха и скоро стигнаха до часовите, които бяха чули тропота на конете и побързаха да им препречат пътя.
— Какво има? — извикаха и двамата едновременно. — Къде отивате пак?
— Приканвам ви в името на закона да предадете оръжието си! — извика полковникът.
— Проклятие! Бягай, Били, полиция! — извика единият от бандитите и извади револвера си, но изстрелите на Роджър и Макнийл ги простряха на земята.
— Бързо! — извика полковникът на Шелер. — Вървете с графинята и негърката напред! Ние ще задържим бандитите, защото те няма да закъснеят да ни нападнат.
В този миг от къщата се разнесоха гневни викове.
— Ето ги! — чу се властен глас. — Стреляйте, момчета, не оставяйте нито един да се измъкне!
Но беше твърде късно. Шелер и жените се скриха в боровата гора.
Стрелбата започна едновременно от двете страни. Куршумите на бандитите най-често попадаха в стволовете на дърветата, докато Роджър и Макнийл повалиха няколко от конете. Шелер отведе графинята и Юнона на сигурно място и се върна, за да вземе участие в битката. Тримата постоянно сменяха местата, от които стреляха, и така създаваха у бандитите впечатление, че са нападнати от повече хора.
— Дръжте ги, момчета! — извика отново главатарят и куршумът му одраска ръката на Шелер.
— Чакай, господинчо, сега е моят ред! — извика Шелер.
След неговия изстрел Тексасеца Джони се свлече от коня си. Раняването му хвърли бандитите в паника. Те спряха стрелбата и се изтеглиха назад към къщата в очакване на ново нападение.
— Обърнахме неприятеля в бягство! — извика тържествуващ Шелер. — Но от всичко най-много ме радва, че оставих на Тексасеца Джони спомен, който ще помни дълго време. Мистър Роджър, да нападнем къщата, да я запалим и да оставим тези мерзавци да изгорят вътре като мишки!
— Преди всичко трябва да отведем графинята на сигурно място! — напомни му Роджър. — Има време, полицията ще довърши тази банда. Моите поздравления, сражавахте се като герои!
— Това качество е присъщо на семейството ми — отговори важно Шелер, а на себе си добави: — Само веднъж храбростта ми стана причина да ям бой, и то от някакви си проклети негърки.
Полковникът се отправи към мястото, където чакаха уплашените жени.
— Не сте ли ранен? — попита го Ирма.
— Не, слава богу! — отговори той. — Най-после сте свободна, графиньо! Няма да посмеят да ни преследват.
— Дали ще мога някога да ви се отплатя за това, което направихте? — въздъхна Ирма. — И друг път сте ми давали възможност да почувствам добрината ви.
— Заплашва ли ви с нещо този бандит? — попита бързо Роджър.
— Не, той беше много любезен с мен, но аз не можех да мигна по цяла нощ. Вие ми се притекохте на помощ в момента, когато нервите ми вече не издържаха. Вашата саможертва, мистър Роджър, ме кара да се чувствам неудобно. Не мисля, че съм достойна за всичко, което правите за мен.
— Не говорете така, графиньо! Аз изпълних дълга си. Моето възнаграждение е радостта, която изпитвам от това, че отново сте свободна и не ви заплашват никакви беди. Не можете да си представите колко се упреквах, като разбрах от Шелер, че сте попаднали в ръцете на тези бандити! Отсега нататък обаче няма да ви оставя, докато не ви заведа при баща ви.
— Не, мистър Роджър, не мога да приема и тази жертва от вас! — извика Ирма и почувства, че страните й пламнаха.