— А пък аз ви моля да ми позволите да ви придружа до Германия — настоя Роджър. — Само когато видя, че се намирате на сигурно място, в замъка на баща ви, ще считам мисията си за приключена.
— Горкият ми баща! Колко ли ще се изплаши, като получи писмото ми?
— Какво писмо? — учуди се Роджър.
— Писмото, което главатарят на бандата ме накара да напиша. В него става дума за откупа, който той иска за моето освобождение.
— Успокойте се, графиньо! — отвърна полковникът. — Ще пристигнем в Германия заедно с писмото. Тогава то няма да има никакво значение.
— Благодаря ти, Господи, за помощта, която ми оказа! — промълвиха устните на Ирма. — Сега вече ще видя баща си и моята родина.
Бурята беше поутихнала, само от време на време подухваше вятър. Начело на групата беше Роджър, щастлив, че успя да спаси графинята и сега тя язди до него. Сърцето му биеше силно, защото беше забелязал на лунната светлина, че очите й го гледаха с признателност. В този момент не смееше да разговаря с нея, защото се страхуваше, че може да издаде чувствата, които измъчваха сърцето му.
Малко след тях яздеха мълчаливо Шелер, Макнийл и Юнона. Ръката на Шелер беше превързана, защото Юнона беше забелязала, че той е ранен. Той неохотно се съгласи да приеме тази услуга от негърката, но после й беше благодарен. Като гледаше кръшната снага на Юнона, Шелер ужасно съжаляваше, че тя не беше бяла. Но омразата му към черните надделя и на следната сутрин той намери за какво да се скара с нея. Макнийл, който водеше двамата пленени бандити, едва сдържаше смеха си, като гледаше тази интересна двойка.
Към Европа
В една мрачна декемврийска утрин на кея на пристанището в Ню Йорк спря файтон. От него слязоха две дами и един джентълмен с представителна външност. Това бяха Ирма, Мери и Роджър. На пристанището чакаше голям презокеански параход, с който Ирма и Роджър щяха да отпътуват за Европа. На него цареше оживление, свързано с предстоящото му отплаване. Тримата се качиха на парахода, където ги чакаха Шелер и Юнона.
Ирма беше почивала няколко дни във великолепния дворец на Мери. Въпреки молбите й, Ирма настояваше да тръгне незабавно, макар и през студения зимен месец, защото искаше по-скоро да види баща си. В очите й блестяха сълзи, защото трябваше да се сбогува с приятелката си.
— Скъпа Ирма, дали ще те видя пак някога? — въздъхна с болка Мери.
Ирма я притисна към себе си и отвърна:
— Знаеш, че не можах да намеря Лидия. Сигурно ще дойда пак. Но голямото желание на баща ми да ме види ме кара да се върна веднага в родината си.
— Пътуването ти в този бурен месец ме тревожи — каза Мери. — Няма да се успокоя, докато не получа съобщение, че сте пристигнали в Хамбург. Успокоява ме малко само това, че ще те придружава полковник Роджър. Знам, че той ще бди над теб и ще ти помогне в случай на беда.
Ирма погледна към Роджър и леко се изчерви.
— Имаш право, скъпа Мери. Мистър Роджър ще се погрижи за мен. Смущава ме само това, че не мога да му се отплатя за всичко, което направи за мен. Какво струват думите ми на благодарност пред саможертвата на Роджър, който изложи дори живота си на опасност заради мен!
По лицето на Мери се прокрадна лека усмивка, но тя не отговори нищо на Ирма. Звънна камбаната на парахода и котвата започна да се вдига от морските дълбини.
— Трябва да се разделяме, скъпа Мери — прошепна с треперещ от вълнение глас Ирма. — Но се надявам, че ще се върна и отново ще бъдем заедно.
Мери я притисна силно до гърдите си. Мигът на сбогуването й причиняваше голяма болка. След това подаде ръка на Шелер и Юнона и се обърна към Роджър, който също не беше равнодушен към тази раздяла.
— Останете със здраве, мистър Роджър, и бдете зорко над моята скъпа приятелка — едва успя да каже тя със задавен от сълзи глас.
Отново прегърна Ирма и бързо слезе от парахода. Витлото на парахода забуча и превърна вълните в бяла пяна. Мостът беше вдигнат и параходът се отдалечи бавно от кея, където стотици мъже и жени махаха с ръце за сбогом на роднини и приятели. Облегната на парапета на палубата, Ирма махаше с кърпичката си на Мери. Тя не помръдна от мястото си, докато параходът не се скри от погледа й.
Въпреки студеното време първите дни от пътуването изминаха бързо, защото пасажерите имаха възможност да се разхождат по широката палуба. Ирма обаче предпочете да стои в топлата каюта, за да може да почине добре след изживените тревожни дни. За голямо съжаление на Шелер негърката стоеше постоянно при господарката си, така че той беше лишен от постоянните си препирни с нея.