— Не крийте! Лекомислено е да криете, защото аз мога сега всичко да ви сторя.
— Добре, аз ще ви кажа какво мисля. Разбирам, че сте права, като искате да напуснете мъжа си. Но вярвате ли, че Роджър ще се ожени за вас само защото ви е защитил?
— Значи вие държите още на него.
— Не, мисис Линкълн! Аз не се поставям никак на пътя ви, но при все това не вярвам, че Роджър ще се ожени за вас.
— Защо не? — извика Хариета.
— Защото не ви обича!
— Откъде знаете това? Той ли ви каза?
— Не съм говорила с него и не знаех за вашия интерес към него.
— Той обича вас!
— Но какво съм виновна аз за това?
— Вие сте хитра и сте го увлякла.
— Това обвинение, мисис Линкълн, ме засяга. Аз не го заслужавам.
— Мене не можете да ме измамите. Аз дойдох тук, за да ви накарам да се откажете от него.
— И да се откажа, вие няма да спечелите. Роджър е мъж, който може да обича само една благородна жена, която да заслужава любовта му.
— Аз не съм ли такава? — извика фермерката.
— Да говорим спокойно, мисис Линкълн. Този човек заслужава една жена, която истински да го обича, да отговаря на великодушието му.
— И тази жена сте вие? — иронично се засмя Хариета.
— Не казвам това. И аз не се считам достойна за любовта му. И аз не бих могла да го направя щастлив.
— Но играете ролята на прелъстителка пред Роджър.
— Не играя никаква роля!
— Ще се откажете ли от Роджър?
— Да. Но направете ми една услуга. Оставете ме вече на мира.
— Добре. Но аз имам една молба към вас. Вие влияете с добротата си над хората. Идете при Линкълн и му поговорете да се успокои и да ми прости.
Един вътрешен глас прошепна на Ирма: „Не!“. Тя се поколеба.
— Идете веднага — принуждаваше я Хариета. — Той още не си е легнал.
— Добре, ще отида — каза Ирма, като се преструваше, че ще изпълни желанието на фермерката.
— Бързайте!
— Тогава идете в стаята си и ме чакайте. Ще дойда след няколко минути.
Хариета си помисли, че докато Ирма се върне, тя ще има достатъчно време да открадне детето. Освен това определеният час наближаваше и тя трябваше да го занесе на човека, който чакаше зад къщата на чифлика.
— Добре, ще отида напред и ще ви чакам — каза Хариета и излезе.
Ирма остана като закована. У нея узря набързо един план. Тя събуди детето и започна да го облича. Трябваше да бърза, защото предусещаше, че чифликчийката й готвеше беда. Отвори прозореца и се ослуша. Дворът беше тих. Тя излезе от къщата и бързо напусна чифлика.
Хариета в това време напразно очакваше Ирма. В къщата за гости нямаше никой, освен амбулантния търговец, за който Хариета мислеше, че си е легнал вече, понеже беше изгасил свещта. Но Ирма не се връщаше. Търпението на Хариета се изчерпа. Тя отиде в къщата за гости, влезе в стаята на Ирма, но я намери празна. Тя се вбеси и стисна юмруците си. След това се втурна из двора да търси майката с детето. Първата идея, която й дойде, беше, че Ирма е отишла при Роджър. Тогава тя си спомни за жената със синия воал. Тя беше й казала за онзи човек, който ще чака в храсталака.
През оборите тя се отправи към посоченото място. През малката вратичка излезе зад чифлика. Изплашена, тя видя една сянка. Пред нея застана човек. Той я чакаше. Това беше Норт.
— Къде е детето? — попита той веднага.
— Ирма избяга с него.
— Кога?
— Преди малко. Не е направила и хиляда крачки още.
Човекът изчезна изведнъж.
Хариета промълви:
— Той тръгна по дирите й. Няма да я остави да отиде при Роджър.
Тогава тя се върна в чифлика. Стори й се, че някой ходи из двора. Но не намери никого. Слезе в избата, където беше скрита Астрела.
Обискът
Амбулантният търговец Фокс беше постъпил много изкусно. След като беше приет в чифлика и показа на Линкълн часовниците си, той се оттегли в стаята, която му беше посочена, и запали лампата. Понеже от разговора си с хазаите не можа да разбере дали жената със синия воал е в чифлика, той започна да търси. Но напразно. Излезе на двора. В тъмнината някой му извика „Кой е“ и той забеляза лъскавото дуло на един револвер. Това беше другият стражар.
— Къде са другите? — попита Фокс.
— Ей там, под дърветата.
Макнийл дойде и Фокс каза:
— Ето ключовете от избата.